Създава се духовна академия, в която най-вероятно ще господства църковната схоластика

източник :pressadaily.bg/publication/47226-%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/

Най-добрата атака е мнимото отстъпление. Тази стара тактика очевидно се опитва да следва тихомълком Пловдивският митрополит Николай, след като не успя да наложи свои фаворити сред новите митрополити и да бъде патриарх в сянка. В ход е първата кандидатстудентска кампания за Православната духовна академия (ПДА) в Пловдив. Николай я основа и е неин духовен наставник.

Светият синод му даде разрешение едва ли не като утешителна премия, след като протежираният от владиката кандидат изгуби битката за заможната Варненска епархия в края на 2013 г. В безхаберието си митрополитите и патриархът дори не осъзнаха, че си залагат бомба със закъснител. Всичко започва от неудовлетвореното преди време желание на владиката да контролира катедра „Теология“ в Пловдивския университет. „Положихме усилия да намерим общ език с митрополита, но се оказа трудно“, признава ръководителят на катедрата доц. Мария Шнитер. Когато усеща, че няма да му позволят да си разиграва коня в университета в града, Николай решава да си създаде ПДА.

Един от аргументите му е, че липсата на синодален контрол в богословските факултети създавала предпоставка в тях да преподават неправославни, дори нехристияни. За да го докаже, обявява доц. Шнитер за еврейка. Николай е Пловдивски митрополит от седем години, но очевидно още не се е осведомил, че Шнитер не е еврейска, а чешка фамилия и е носена от първия архитект на Пловдив - прадядото на доц. Мария Шнитер е построил и 4-5 православни църкви в града край тепетата. Заради незадоволените си властови амбиции сега Николай вкара висшия клир във война с богословските факултети.

Искането си за създаване на духовна академия, пряко подчинена на синода, той аргументира със слабата подготовка, която автономното университетско богословие давало на студентите и респективно предлагало на БПЦ неподготвени кадри за свещеници. Ерго, богословското образование в България все повече се отдалечавало от Църквата. Което не е вярно. Деканът на великотърновските богослови доц. Димитър Попмаринов припомня, че качеството на богословското образование зависи и от Светия синод. Но ресорните синодални комисии досега са демонстрирали единствено незаинтересованост към делата на богословските факултети.

Недопустимо е в богословските факултети да се говори срещу управлението на БПЦ, възропта преди месеци Николай и се опита да настрои целия висш клир срещу богословите. Голямата му болка е, че богословските факултети в Софийския, Търновския и Шуменския университет и катедра „Теология“ в Пловдивския не са под кадровия контрол на синода. Всъщност това е плюс за богословието в България - без да отстъпва от православните канони и догматика, то се превърна в специалност, която предлага интердисциплинарен подход и досег с трудовете на световни православни авторитети, които иначе са отхвърляни от „академичното“ тесногръдие на висшия клир като „модернисти“, „еретици“ или „сектанти“. Затова Николай създава академия, в която най-вероятно ще господства църковната схоластика, благовидно прикрита като борба за чистота на православието. ПДА всъщност се оказва придатък на Пловдивската семинария, която е средно училище.

Тя дели един покрив с нея носи същото име - „Св. св. Кирил и Методий“, ще има същите ръководство и преподаватели. Двете ще се финансират от един източник - отчисления от приходите на Бачковския манастир. Новият игумен, архимандрит Симон, вече кърши ръце откъде да намери 80 хиляди лв. месечно, които Николай му поискал за ПДА - в добавка на 20-те хиляди, които ежемесечно се отчисляват за издръжка на семинарията. В църковните среди се говори, че ако Бачково не успее да подсигури парите, Николай ще ги търси от Русия. Това може да се окаже и начин Руската православна църква да възвърне силното си влияние сред българските богослови, което имаше до 1989 г. и в момента няма. Симптоматично е, че информацията за пловдивската академия услужливо продължава да се тиражира от руски сайтове. По-същественото е, че сред обявените преподаватели на бъдещата академия няма нито един с хабилитация - т.е. с научна степен. Следователно твърде съмнително изглежда нивото във висшите науки, което ще се предлага на студентите - очевидно академията цели да дава не толкова образование, колкото лесни дипломи ПДА е акредитирана само като религиозно училище и дипломите й ще важат само в системата на БПЦ. Това е основната цел на Николай. Той публично оповести, че занапред няма да назначава свещеници в епархията си, ако не са завършили Православната духовна академия.

„Форматират се бъдещи крепостни“, категоричен е доц. Димо Чешмеджиев от Пловдивския университет. Духовник с диплома от ПДА, която не отговаря на държавните стандарти, изпада в тотална зависимост от волята на владиката - ако не я изпълнява, го грози уволнение, но без възможност да си намери другаде работа - дори като учител по вероучение. В Пловдив са възмутени от тиражираните твърдения на Николай, че местната университетска катедра по богословие се премествала в ПДА. Доц. Мария Шнитер го обвини в лъжа и опит за отливане на кандидати от специалността в Пловдивския университет. Но целта оправдава средствата. През миналата година Пловдивската семинария е приела два пъти по-малко ученици от Софийската и е очевидно, че Николай се опитва да си подсигури бъдещи подчинени с авторитарни методи - всеки, който иска да получи църковен пост в епархията, ще бъде длъжен да премине през академията му. Това изискване може да въведат за своите епархии и митрополитите, които са под влиянието на Николай. А кой знае дали в недалечно бъдеще няма да го наложат и като правило за цялата Църква?

ПДА може да се окаже матрица за новите духовници на БПЦ - перфектно замислен план с дългосрочен ефект който да превърне настоящата изолация на Николай от църковното задкулисие в бъдещ триумф. Целите са две. Да се елиминира инакомислещият богословски елит и обезкърви автономното богословско образование в университетите, което е на път да създаде собствена българска школа. Доцент Попмаринов от Великотърновския университет предупреждава, че ако висшият клир продължава да третира богословските факултети като враг на Църквата, ще се стигне до тяхното унищожаване и стесняването на широкия диапазон на богословието до чисто клерикален инструмент.

Втората цел е свързана с обвързаността на ПДА с перспективата за църковна кариера. Тя създава предпоставка нейните възпитаници да проникнат във всички структури на БПЦ. Което дава отлична възможност на Николай при следващия патриаршески избор да разполага с по-многобройно лоби от който и да било друг кандидат. Богословите вече обърнаха внимание, че академията е в Пловдив, а не в София, където е и висшето църковно ръководство. Очевидно е, че Пловдивската епархия се бетонира като паралелен властови център на Българската патриаршия. Николай може да е изгубил силното си лоби в синода, но залага възможност да превземе Църквата от основата към върха. Ако победи, ще има всичко, за което мечтае - армия от форматирани и послушни свещеници и богослови.