Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2015 11:35 - От Баташките пепелища възкръсна и българската държавност
Автор: buditel1batak Категория: История   
Прочетен: 952 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 25.08.2015 11:44


Именно от баташките пепелища, възкръсна и българската държавност/ Проф. Пламен Павлов: Каква е била ролята на Батак в Априлското въстание?

17 Май 2015 | 18:01 | Източник:  Агенция "Фокус"

 

Историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, в интервю за Агенция „Фокус” по повод Баташкото въстание 1876г..

Фокус: Каква е била ролята на Батак в Априлското въстание?
Пламен Павлов: Ще кажа няколко предварителни думи за Батак, тъй като става дума за една крепост на българщината в Родопите. Той е бил най-голямото, най-богатото селище в Родопите още от 17 век. След масовите помюсюлмачвания в целият този район Батак остава крепост на християнството и на българската национална принадлежност. За града има няколко истории и много обширна литература, дело на автори като Ангел Горанов – Бойчо, който е секретар на въстанието и син на на водача на въстанието в Батак Петър Горанов. Книгата му е издавана няколко пъти, като последното издание е от 2007 година. Не мога да пропусна и книгите на покойния проф. Янко Янев - почетен гражданин на Батак, една обаятелна личност, която си отиде от нас преди няколко години, който има няколко книги за историята на селището и за неговият принос в българската история. Също така искам да спомена проф. Илия Тодев– един от най-добрите български историци и така да се каже доайен на специалистите по българско Възраждане. За Батак има много литература, същевременно обаче има и много спорове. Те не опират само до спекулациите на Мартина Балева и Улф Брунбауер, които възмутиха с основание не само батачани, но и цялото българско общество, но има и такива още от самите събития.
Иван Вазов дава покъртителна картина на Баташкото клане, неговото стихотворение е емблематично за българската литература, обаче тогава батачани са били обидени малко или много, тъй като той представя баташкото население като жертва – като мирно население, което едва ли не само се е покорило на башибозука, който върши изтреблението. Подобна оценка дава и големият ни историк Димитър Страшимиров, който също така смята, че по-скоро става дума за капитулацията на Батак, а не за една героична съпротива. Това разбира се не отговаря на истината. Подобна е линията, която описва и Джануариус Макгахан за избиване на мирно население. Разбира се избиването на мирно население практиката на геноцид, която е осъществявана в Батак, не е на 100% вярна. Тук обаче се пропуска нещо важно – че все пак в Батак има въстание. И то в никакъв случая не бива да се подценява. Най-точната формулировка е да говорим за Баташкото въстание и за последвалото Баташко клане. Баташкото въстание е осъществено от будното население. Селището е смятано за град още в онези времена. То е било с население около 7-8 хиляди души. Населението е било богато, занимаващо се с активна стопанска дейност и земеделие. Градчето е било цъфтящо и е будело завист. Същевременно трябва да се отбележи, че батачани проявяват твърдост в отстояването на националните идеи. Баташката църква „Св. Неделя”, този паметник на българската Голгота по време на въстанието, е създадена през 1813 година и е една от най-големите каменни църкви в българските земи по онова време. Тя дори е шедьовър на архитектурата за времето си. От Батак има трима игумени на Рилския манастир. Не бива да се пропуска личността на Георги Бусилин - млад българин, който през 1844 година издава в Москва български буквар, получил широко разпространение в българското учебно дело. За съжаление той умира много млад, иначе бихме имали още един пример за голям български възрожденец. Георги Бусилин е една личност, с която Батак и цяла България могат с основание да се гордеят. В тази атмосфера, в обстановка на съхранен български език в църковното дело, в баташката църква се е служело на български, за разлика от другите градове, където се е служило на гръцки. При цяла плеяда от личности, които са свързани с Батак, градчето е много отворено за революционното движение. Петър Горанов, безспорният лидер на Баташкото въстание, е много близък приятел на Васил Левски. Когато при подготовката на въстанието Панайот Волов посещава Батак, той с възторг пише на Бенковски, че това е най-яката българска крепост в Родопите. За това на събранието в Оборище се водят дебати и се създава военна комисия, която решава Батак да се превърне в център на един обширен регион от български селища, като се започне от Перущица и се стигне до Костенец. За съжаление заради преждевременното избухване на въстанието и мерките властта, този план не се реализира. Батак би бил един от най-големите центрове на въстанието с население от около 7-8 хиляди души. В града е имало около 2000 мъже в състояние да воюват. Оръжието е било много малко, особено модерното. Създадена е една военна единица от 1100 души, което е впечатляващо, защото става в много кратки срокове и в условията на пълна конспирация. Те имат хилядник, който разбира се е Петър Горанов, водачът на въстанието. Има двама души, които управляват по 500 души, казано на днешен език – един батальон. Има и разпоредителен съвет т.е. създаден е орган на местната власт. Прави се дори военен парад, така че подготовката на въстанието е много сериозна. Изработени са няколко черешови топа, дори се прави опит да бъде отлят метален. Това е направено от напредничави хора, които са знаели какво им предстои. Въпреки своето богатство и добро материално положение, те поемат риска да се борят за свободата на България. Драмата на Баташкото въстание е, че срещу тези 1000 души, въоръжени с по-старо оръжие, се отправят между 5 000 и 10 000 души. Тук в никакъв случай не трябва да се създава драма, че българи избиват българи. При потушаване на въстанието, в знак на съпричастност и човечност, много мохамедани спасяват българи, но и от това не трябва да се прави някаква милозлива картина. Това население, независимо дали е турско, българско или някакво друго, е обработвано от властта. Ахмед ага Барутанлията, този злодей, който осъществява тези ужаси, получава от Пазарджик нареждане да бъде изтребен баташкия корен, а според други спомени „гяурският корен”. Няма никакво съмнение, че за това е виновна самата османска власт, самата турска държава с нейните органи, мисионери и религиозни фанатици.
Баташкото въстание продължава с няколко дневни сражения, в които тази местна, българска войска, се бие много сполучливо. Тя дори успява да нанесе няколко удара на противника. Тя се опитва да осъществи преселване на околните български селища, но съотношението на силите не е в полза на Батак, напротив - то е 1:10 в полза на противника. Когато Ахмед ага Барутанлията обсажда града, Петър Горанов успява да се изтегли като пробива блокадата и успява да спаси над 1000 души. По-голямата част от населението разчита на преговорите и в тях личи цялата подлост на Барутанлията и на хората, които са го съветвали. Тези преговори са белязани от толкова много подлост, която Захари Стоянов е описал в най-драматични краски. На населението на града е обещано, че няма да пострадат, ако предадат оръжието си, но всъщност става едно кърваво потушаване и на избиване на мирно население – жени, деца и старци. Трендафил Керелов, който е най-авторитетният човек в Батак, а двамата му синове са петстотниците в армията, води преговорите. Дадени са му уверения и той започва да изпълнява своята част от договора. Той започва да събира оръжието, но е хванат. Набит е на кол и опечен между два огъня, по подобие на Васил Петлешков. В църквата „Св. Неделя” се събират около 2000 души, някои от тях имат оръжие и се опитват да окажат съпротива. Знаем, че в църквата са хвърлени запалена слама и кошери с пчели. Това означава, че елементи на съпротива има и при най-отчаянието моменти на въстанието. Тук, освен че има геноцид, има и мародерство в огромни мащаби, има разграбване на българското богатство - нечувани прояви. Има прояви на човеконенавистни практики, а най-драматичната и трагичната същност на тези събития са обезглавяването на хора. Дървеният мост е служил за ешафод, на него са убити 300 души, а 200 души са изгорени живи в училището. Когато се води полемика за турско робство, османско присъствие или нещо друго, не бива да забравяме, че Османската империя, даже и до Балканската война, има случаи на отвличане на хора и продаването им в робство. Така, че ролята на Батак в Априлското въстание е много значителна, това е един от най-големите революционни центрове - с елементи на държавна власт, с военен парад и с прокламации към населението за нов обществен ред и опити за контакт с Панагюрище. Същевременно е една неописуема човешка трагедия, когато след постигнати договорености, противникът преминава към масово изтребление и геноцид.

Фокус: Кое не знаем, или поне е много малко известно, относно събития в Батак през пролетта на 1876 година ?
Пламен Павлов: Аз опитах да поставя акцент на това, че има въстание, тъй като тогава е станала заблудата, че става дума за хора, които се предават. Виждаме, че там има съпротива в продължение на дни, има успешни бойни действия, има здрав ред и дисциплина има актове на държавност от страна на Петър Горанов и близките му съратници. Същевременно има и една, ако мога така да я нарека, дипломатическа дейност от страна на местните чорбаджии и първенците на града и няма защо тя да бъде осъждана. Историческата наука, запазените спомени и моменти показват, че е имало едно договаряне, каквото и в другите градове в случай, че не може да се осъществи идеята на въстанието. Тук виждаме едно абсолютно, подло и некоректно действие от ответната страна. Полемиката около жертвите на въстанието няма своя окончателен отговор и до днес. Много често се спекулира с числата - с това, което дава лейди Емили Стангфорд, която има голяма роля за зашитата и спасението на населението или със събираните данни от Димитър Спасимиров дава една численост от порядъка на 1700 – 2000 души. Имено с тази цифра много често се спекулира от т. нар. псевдоспециалисти, или тенденциозни автори, които казват, че не може от 4000 души, да са загинали 5000 . Само че населението на Батак не е било 4000 човека, а не по-малко от 7000 – 8000 души. Освен това ние имаме достоверни числа от хората, които са посещавали мястото на събитията. Така че тук въпросът не е за аритметиката. На практика на фона на жертвите, дадени от българския народ по време на Априлското въстание – това е най-ужасяващата численост. Тя може да се сравни със загубите на нашата армия в Лозенградската операция по време на Балканската война. В никакъв случай това не са малко хора. Още по-драматично е, че е избито мирното население, което е влязло в преговори.Били са отвличани жени и деца, давани са в робство и са карани да приемат на сила исляма.
Фокус: Какъв е бил отзвукът сред европейската общественици след потушаването на баташкото въстание?
Пламен Павлов: Отзвукът е изключително сериозен благодарение на Юджийн Скайлър, Джанюариъс Макгахан и Уилям Гладстоун . С времето се вижда, че Батак не е единствен, но той остава най-яркият символ на този стремеж за свобода към модерна държавност и демокрация.Тогава българският народ иска да живее в една модерна държава - това са идеите на Раковски, Левски, Любен Каравелов, на всички баташки първенци. Тези хора са ходели по света, има ли са контакт с него. Техният принос в културната история на България в онова време е много голям. Те искат развитие, както за себе си така и за своите потомци. Това е направило много силно впечатление на самите анкетьори. Те виждат хора, които не заслужават да бъдат поставени в такова унизително положение. Но спекулациите, че това са някакви постановки, са крайно кощунствени. Тези, които отричат реалните събития и се опитват по метода на Шифъра на Леонардо да пренапишат историята, би следвало да се засрамят от своята морална нечистоплътност.
Фокус: Какво е значението на Батак в нашата история, защо продължава да поражда толкова противоречия и спорове?
Пламен Павлов: От моя страна не е лесно с няколко думи да обобщя значението на Батак за нашата история. Това е правено от Захари Стоянов и Иван Вазов – един от най-заветните умове на България. Няма никакви съмнения, че тези героични събития в голяма степен доведоха до решаването на българския въпрос, до Освобождението макар и на една част от българите. Бихме могли да го сравним с много събития от световната история, но това винаги би било бледо, защото в крайна сметка става дума за нещо, което е много съкровено за всяко българско сърце. Става дума за едно духовно послание, за една трагедия, която в крайна сметка е довело прераждането на българската държавност, до нейното възкръсване от пепелищата. Именно от баташките пепелища, възкръсна и българската държавност, както и всички онези градчета, които взеха оръжие в ръка.





Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене