Въстанието В Батак избухва на 22 април 1876г.
Обявена е Независима Баташка Република.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ДЕДИТЕ НИ!

Българският народ трябва да помни, че баташките въстаници и техните семейства са реални исторически личности- съзаклятници на Левски и Волов , а не митични герои от църковни жития и тяхната святост е окичена от ореола на безсмъртието , който носят всички герои загинали за Освобождението на Отечеството-България.

Батачани въстанаха на организирана въоръжена борба не с икони и хо­ругви (църковни знамена) в ръце, а с пушки, със саби, с черешови топчета и знаме на което пише „Свобода или смърт”, извезано от Стефана-дъ­щерята на местния свещеник поп Нейчо, който също е въстаник от Априлското въстание в Батак 1876г.
Баташките въстаници и техните семейства са реални исторически личности , а не митични светци и нямат нищо общо с библейските пустинници.
Тяхната святост е окичена от ореола на саможертвата за Свободата на Отечеството, а не за вярата и църковна независимост,
Структура и военната организация на баташките въстаници, съзаклятници на Левски и Волов:

Петър Горанов- хилядник и водач на въстанието, ръководи хиляда въстаника, заклел се пред Васил Левски

Трендафил Тошев Керелов –пръв съветник на войводата;

Стефан Трендафилов Керелов-петстотник- ръководи петстотин въстаника.

Ангел Трендафилов Керелов- петстотник, заклел се пред Васил Левски-на архангеловден 1872г., в ръжанковия хан в Пазарджик

Иван Божин – стотник (ръководи сто въстаника )
Петър Керелов- стотник
Тодор Попнейчев- стотник
Стоян Стойчов- стотник

Петдесятници и десятници (ръководят съответно по петдесет и по десет души):
Стефан Несторов, Тодор Кавлаков, Ангел Мерджанов, Коста Вранчов, Никола Банчов, Петър Банчов , Димитър Тенчов, Петър Герджиков , Георги Пелев и др.

Като воеводи се сражават и двама въстаници от Каменица (днес квартал на Велинград)- Стоян Масларов и Спас Делиев.

Конница от 40 конника.

Знаменосец - Георги Маргалов Пелев
По този начин в Батак и като цяло в IV революционен окръг , по време на Априлското въстание 1876г., са поставени основите на новата българската армия, със своите структури и командири-полк, батальон, рота, взвод. Завидна организация за тогава. По -късно същите тези хора, част от които оцеляват от въстанието , ще влязат в редиците на Опълченското движение и боевете при Шипка и Стара Загора по време на Руско –турската война.

Можем само да съжаляваме , че поради невъставането на големите градове и села, лошото въоръжение, предателството и съглашателството на благоразумните и чорбаджиите, липсата на модерно военно оръжие въстаниците и техните водачи не можаха да изпълнят общия план на събранието в Оборище, но доказаха на света че искат да са свободни, а не роби.

Клането в църквата ,,Св.Неделя“ не е резултат от случаен сблъсък при обичайна акция на турската империя за помохамеданчване на мирни българи, а кървав и зверски завършек на едно нечестно военно примирие между башибозушките орди на Ахмед ага Барутанлията и Баташките въстаници.
Нека помним, че батачани загубиха сраженията по време на Въстанието 1876г. , загубиха всичко материално придобито и дадоха хиляди човешки жертви,
но победиха морално и спечелиха битката към крайната цел , целта за която се бяха заклели пред Левски и Волов- Свободата на Отечество България.