Историческа църква „Св. Неделя“ в Батак
величествен паметник на Възраждането и героите Априлци

                                                                    

                                                                  Страхил Георгиев  Керелов –
                                                             потомък на хайдути и Априлци

 

   Навършват се 200 години от изгарждането и освещаването на Историческата църква „Св. Неделя“ в Батак. Нейната история е част от историята на Батак, писана на камък, запазена в предания, продължена с мастило и дописана с кръв.

   Църквата “Св. Неделя“ е построена през 1813 година с участието на всички батачани за 75 денонощия и е забележителна с оригиналните си архитектурни решения, които внушават традиция, тайнсвеност и мистика. В нея са кръщавани и венчавани бъдещите въстаници и борци за свобода. Освен като храм в продължение на 22 години в него се помещава и килийното училище, където монаси и свещенници учат децата на четмо и писмо.

  Един от най-известните свещеници по това време е Илия Янков. Той е типичен възрежденски проповедник и активен участник в духовния и обществения живот на Батак. С богатата си  и разностранна народополезна дейност семето, което сее в душите на батачани дава своите плодове. Всеки църковен празник за тях е едно докосване не само до живота на един или друг светец, но и приобщаваане към християнските ценности. В страданието на „Св. Неделя“ и на другите светци батачани виждат своето страдание, но много скоро прозират, че не смирението ще ги избави от поробителите, че трябва да живеят честито не само на небето, а и на земята.

  Поп Илия е известен и с това, че през 1861 година предава на Стефан Захариев требника, в който е бил написан летописния разказ на Методи Драгинов за помохамеданчването на българите от Чепинското корито.

   Достойни негови последователи са свещениците Петър Ил. Янков и Нейчо П. Паунов. Те не само проповядват, венчават, кръщават и опяват, но усещат пулса на времето и тяхната роля в революционния подем, който настъпва през 70-те години XIX век. Като истински патриоти и родолюбци заедно със семействата си тръгват по пътя на борбата.

  На 22.04.1876 година под ръководството на революционния комитет Батак въстава. На следващия ден двамата свещеници освещават оръжието на въстаниците и знамето, изработено от Стефана поп Нейчева. При отбраната на Батак двамата попове загиват геройски.

  Последната крепост на въстаниците е църквата и нейния двор, ограден с високи и здрави стени. В продъжение на два дни с дървета и камъни, с нокти и зъби защитниците водят неравен бой с многохилядния враг. Тук загиват геройски над 2000 батачани. Сред изпепеления Батак остава да стърчи единствено църквата „Св. Неделя“, окъпана в кърви, осквернена, горяла, недоготряла, за да остане завинаги в историята на една величава епоха, написана не с мастило или молитва, а с кръвта на априлци.

  Когато в края на юли 1876 г. в Батак пристигат представителите на международната анкетна комисия, за да се запознаят с жестокото потушаване на въстанието, от цветущия някога градец виждат само руини, скелети и черепи, накълцани и пробити от куршуми, осиротели деца и вдовици, които  плачат без сълзи, защото сълзите отдавна са секнали от безкрайната горест по загиналите близки, за изпепелените къщи, от ужаса на преживяното и мизерията.

  Рапортите и дописките на Юдж. Скайлер, У. Беринг, Дж. Макгахан, К. Шнайдер и други разтърсиха световната съвест, която застана на страната на българския народ, избиван без съд и присъда, защото иска да бъде свободен.

  Черепите и костите на избитите 5000 баташки възтаници, жени и деца и на тези от Брацигово, Перущица, Панагюрище, Копривщица, Клисура, Петрич и други селища извършиха истинско чудо. Те предизвикаха провеждането на Цариградската конференция на великите сили, която не реши Източния въпрос и последва Руско-турската освободителна война.

  В 1880 година батачани решават и превръщат църквата в мавзолей-паметник на смъртта и безсмъртието на роба, устремил се към свободата. Без да имат някакви знания и опит в музейното дело, оцелелите въстаници, вдовици и сираци със сълзи на очи подреждат костите на своите близки на полици и по пода, а редом с тях поставят кървави детски и женски ризи и няколко кремаклии пушки, за да знаят и помнят поколенията, че свободата е извоювана с много свидни жертви и трябва да се пази. На черен плат изписват с кости: „Останки от 1876г.“. Такъв надпис едва ли може да се види на друго място по света. В църквата не се извършват служби, не се палят свещи, не мирише на тамян. На покрива, където не е имало кръст поставят черно знаме. По този начин ветерани и потомци изразяват почитта си към героите и завещават последната крепост на въстаниците на историята. Така е създаден първият музей още преди Съединението. Екскурзоводи в него са поборници и опълченци. Историческата църква става символ на Батак. С нея той е известен в целия свят.

  След съединението на Княжество България с Источна Румелия всяка година  на 3 и 4-ти май граничарите от казарми при Таш боаз и Юртьовете отдават военни почести на загиналите априлци като родоначалници на българската армия със своите структури начело на които са стояли като командири: десетници, петдесетници, стотници, петстотници и хилядник. Тази традиция продължава и сега. Дните 16и 17 май в Батак по нов стил са дни на българската армия,у която отдава почит на героите, които ги зарежда с патриотизъм и готовност да бранят свободата, както са я бранели Априлци. Това не е празник, в който се раздават кебапчета, а ден за отдаване почит на героите, за да я има България.

  Нашите бащи и майки с вълнение разказваха, когато на път за фронта през 1912 година бойците от 27-ми пехотен Чепински полк скланят глава пред костите на априлци и са изпратени чак до Превала от батачани и живите поборници и опълченци с пожелание за победа.

  В продължение на 135 години в тази българска светиня на пръсти влизат ученици, студенти, учени, поети, писатели, работници, селяни, държавници, политици, бели и черни от различни краища на страната и света, за да се поклонят пред медния съркофаг с костите на борците, паднали за свободата на България и извършили чудо невиждано и нечувано.

  По време на безвремието, наричано преход от тоталитарен режим към демокрация, се нароиха лечители, гадатели, екстрасенси, подлизурки, лакеи, новобогаташи, трюфалдени и най-различни спасители на човешките души. Не закъсняха и откритията на „учените“ Мартина Балева и Улф Брунбауер от Берлинския свободен университет, които се опитаха да развенчаят, „митът за Батак“. Като капак отгоре дойде и канонизацията на баташките въстаници от няколко църкви. Това е много по-фин и изобретателен опит да се зачертае българската история и памет, да се митологизира героизма и саможертвата на априлци зад маската на православието. В този дух са изказванията на митрополит Николай, който пред различни медии заявява, че музеят в Батак е създаден от комунистите, че е занемарен, че възпитанието в патриотичен дух и родолюбие е порочна практика.

  След канонизирането последва незаконно дарение на Историческата църква, костите на въстаниците и дръвниците. Как така църквата, изградена преди 200 години от батачани, напоена с кръвта на хиляди априлци и превърната в музей от оцелелите въстаници, вдовици и сираци ще бъде собственост на живеещия в Пловдив митрополит, който няма нищо общо с Батак и с Априлското въстание?!

  Това е гавра с историята и с баташките въстаници, които загубиха сражението, но спечелиха битката.

  След повече от 135 години известната в целия свят историческа църква е превърната в действащ храм. От заливането с вино, консервираните и описаните от учени-антрополози кости, мухлясаха, което ще доведе до тяхното унищожаване. В Историческата църква е поставен трон, свещници, сухи цветя, мощехранителници. Палят се свещи, от които ще се заличат следите от кръв. На покрива е поставен светещ кръст. Вместо историци и екскурзоводи, които да запознават посетители с Априлското въстание, свещеник всеки ден отслужва Божествена света литургия. Няколко невежи бабички се молят на Баташките мъченици да се застъпят за тях пред Бога за да бъдат приети в рая. Учениците ,които идват да видят с очите си онова което са учили по история и родино за Априлското въстание, изпадат в недоумение пред тази гледка. Това ли е пътят на Истината или лъжата. Така ли ще възпитаваме младото поколение? Ако беше жив Ян Хус, отново би извикал: “О, свещена простота“.

  Историческата църква е премахната от сайта на музейния комплекс и от печата на музея. Подписват се споразумения на получаване на процент от продадени диплянки, сувенири с лика на църквата. Всичко се прави за далавера. Къде са христианските ценности и морал? Така ли се спазват 10-те божи заповеди? Това е срам и позор не само за Батак, но и за Синода.

  Защо въстанаха батачани? За вяра или за Свобода?

  Трябва да се знае и помни, че благодарение на своята непокорност, упоритост, трудолюбие, ученолюбие и постоянство в началото на XIX век батачани бяха изпреварили времето и постигнали високи икономически духовни и социални успехи.

  По многобройните реки и дерета бяха построили над 200 дъскорезници, които им осигуряваха добри доходи. Няма друго селище в огромната Османска империя с толкова много дъскорезници.

  Успяват да възстановят изцяло правото на владеене върху Баташкото поле, което спомага за развитие на земеделието и животновъдството.

  В продължение на повече от век сами определят из между селските първенци свой кмет, който заедно със старейшините решава всички въпроси от битов, социално-икономически и духовен характер.

  През 1813 година изграждат нова каменна църква, в която не един, а двама свещеници проповявадват божието слово на старобългарски език.

   В 1835 година откриват светско училище, което създава по-добри условия и възможности за обучението и възпитанието на подрастващите.

  Какво нямаха батачани? Нямаха свободата – най-ценното благо на човека! И те въстанаха, и загинаха за нея, защото съзнаваха, че Априлското въстание е последния шанс за освобождение на България.

  Фалшифицирането на историята продължава и с иконата на баташките мъченици. Тя няма нищо общо с героите на Априлската епопея. Изографисаните на нея лица сякаш са на някякъв събор-надпяване. Няма черешови топчета, няма кремъклии пушки и чефтета, няма пищови и  фишеци.

   Истински фалшификат е книжката „Житие ......“, издадено от издателство „Витезда“ гр. Костенец, написано от анонимен графоман, който трябва да бъде даден под съд. В нея няма нито дума за въстание и въстаници, а за кротки агънца и овце, които чакат заколение. Най-големият предател Ангел Кавлака също е канонизиран, а водачът на въстанието Петър Горанов е „заклан“, а в действителност той умира 49 години по-късно през 1925 година. Цялото писание е пълно с лъжи и е истинска гавра с паметта на героите Априлци. Така са се раждали митовете в миналото. Напразно някои тъмни сили, подпомогнати от властимащите, се мъчат да ни върнат в мрака на Средновековието. Това е невъзможно. Епохата на Учениците и Житията отдавна е минало. В България има над 50 университета, в които се обучават хиляди студенти в различни области на знанието. Живеем в XXI век, век на космически технологии и открития. Хората се готвят за полетят до Марс, а ние правим от революционерите светии. Нашият народ иска заводи, фабрики, поминък, за да имат работа, за да има и за него и за дядо поп. Народът е казал: „Лозето не ще молитва, а иска мотика“.

  Да, баташките Априлци са светци, защото свято беше тяхното дело.

  Да, баташките Априлци са светци, защото много бяха звани но малко призвани след 500 г. на робство и мрак да вдигнат гордо глава и да заявят ясно и силно: „Ние не сме вече рая, а свободни!“

  Да, баташките Априлци са светци, но светци на революцията и свободата, защото имаха смелостта и дързостта с кремъклии пушки и черешови топчета да се изправят срещу една империя въоръжена с най-модерно оръжие.

  Да, баташките Априлци са светци, защото въстанаха като един и пожертваха всичко, дори и живото си в името на свободата и останаха верни на заветните думи, извезани на зеления пряпорец: „Свобода или смърт“!

  Да, баташките Априлци са светци, защото костите и черепите на 5000-те въстаници, жени и деца извършиха истинско чудо, наречено Руско-турска освободителна война.

  В изказвания на политици, учени, научни институти и общественици се заявява, че Историческата църква в Батак не принадлежи нито на кмет, нито на поп, а на участниците в протестите в цяла Европа в защита на българския народ, избиван и поробван, защото поиска да бъде свободен!

  Историческата църква „Св.Неделя“ – този величествен паметник на Априлското въстание – трябва да се върне в предишния си вид според завещанието на законните и́ наследници.

  В нея не трябва да се чува повече камбанен звън, заглъхнал завинаги през 1876 г., защото героите спят своя вечен сън в полка на Безсмъртните. Такава е волята на онези, които минаха през кръв и пожари и никой няма моралното и законното право да погазва техния завет.

  Ще минат години, векове, но Историческата църква в Батак ще продължава да буди гордост и признание на поколенията от великата саможертва на Априлци, за да възкръсне България!

 

 Страхил Г. Керелов – потомък на хайдути и Априлци

 15 май 2013г.

ОТГОВОР НА КОМЕНТАР № 1 КЪМ СТАТИЯТА/ от автора на статията Страхил Керелов/ Уважаеми rosmistral
Историята е наука, която борави с точни исторически факти, веществени доказателства и достоверни исторически документи от Епохата на събитията.
Това което съм написал в статията по-горе се базира не на лично мнение, или внушение или измислена родова памет, а напротив, то се основава на исторически факти, за които има веществени доказателства , които се съхраняват в църквата и музея Батак , документи от Епохата на Въстанието от български и чуждестранни свидетели, които са документирали събитието и последствията.
Виждам, че проявявате голям интерес към Априлското въстание в Батак и неговото жестоко потушаване, което някои автори определят като Баташко клане, което е неправилно и не отговаря на историческата истина.

В т.28 от протокола на заседанието на военната комисия на IV Революционен окръг
е записано:,,Сичките жители от югозападната страна на р.Марица от Перущица до Костенец, трябва да отидат в Доспат чрезБатак, в средоточието на Батак ще се намират още 12 села, находящи се в Разлошкия край.,,
За съжаление този план не се осъществява поради преждевременноизбухване на въстанието. Въпреки това батачани правят опит за преселението на брациговци в Батак, като за целта се изпращат 200 коня; да установят връзка и получават указания за съвместни действия от Апостолите в Панагюрище. Водят се преговори на 25 и27 април 1876г с представители от селата от Чепинското корито за да се присъединят към батачани, за което в-к ,,Ла тюрки,, официоз на султанското правителство на френски език, от 10.май.1876г.епубликувал призива на Петър Трндафилов /Керелов/, с който се обръща към тях с думите:,,Българският народ вече не признава Османската държава. Вече сме строшили османския ярем. В този момент повечето от селата са провъзгласили Свободата. Новата българска държава е решена да създаде българска войска. В много от селата нашите селяни започнаха да се обучават...Разбирате ракитовци каква е работата. Веднага се върнете в селото си и всеки който може да носи оръжие, тази вечер по полунощ да бъде изпратен тук.,,/Из статията на Димитър Шишманов-работил като кореспондент на БТА в Турция, публикувана във в-к ,,Н.Младеж,,1965г./
Батак остава сам.
На 30 април, 1 май, 2 май 1876г води неравен бой с осмохилядния противник-ордите на Ахмедага Барутанлията. Армията на батачани се състои от хиляда и сто въоръжени души, организирана на военен принцип ,начело на която стои хилядник, двама петстотници, стотници, петдесятници, и десятници водачи.
Водят се военни действия и защита на селото.Особено голям героизъм проявяват защитниците батачани в боевете при Гологанката, Павловата, Богдановата, Келешевата, Калеевата, Джамбазовата и Кереловата къща.
Така че по-голяма част от загиналите са при тези жестоки боеве . А в двора на самата историческа църква и вътре в църквата бороят на загиналите е около 2000 души. Църквата заема площот 310м2, а двора е 700 м2, т.е имало е избити и заклани по 2ма на квадратен метър, считайки двора и самата сграда на историческата църква.
Причините за поражението на Въстанието в Батак са: Преждевременното избухване, лошото въоръжение спрямо това на противника, което е било много по-модерно, липсата на подкрепа от центъра и другите села- не въстават големите селища, предателството на ,,благоразумните батачани,, и др.
Що се отнася до общия брой на избитите въстаници, жении деца, турските власти се мъчат всячески да заличат следите от кървавия погром, с цел запазване добрия имидж на Турция пред Европа. Покриват с камъни, дървета и вар труповете.Изкъртват мазилката на църквата на 1.5м.височина , защото е напоена с кръв и др.
Истински цинизъм и пълен с лъжи е рапортът на Едип Ефенди,който не е посетил Батак, дори не си е направил труда да отгърне данъчните книги, от които има информация за броя жители. Според него Батак е имал 1400 жители.
Най-вярна и точна информация за броя жители, избитите хора и опожарените къщи дава американският генерален консул Скайлер и кореспондентът на в-к ,,Дейли Нюз,, Макгахан, които посещават Батак непосредствено след погрома на Въстанието 1876г. Те са на база на турските документи за плащания от батачани на данък бедел, изложение на гръцкия вице-консул Маталас за Батак, писано преди въстанието и от анкетираните оцелели батачани непосредствено след събитията 1876г., а също и от изброяване на опожарените къщи. Според тях Батак е бил около 8000/осем хиляди/ души население. Избити 5000/пет хиляди/ души, останали живи 1781/хиляда седемстотин осемдесет и един/ души. Изгорени 780 къщи, 1 черква и 3 училища.
За всички тези жестокости с намесата на Международната Анкетна Комисия в Пловдив се води процес и съдят потушителите и въстаниците.
В едно съобщение на извънредната комисия, публикувано във в-к ,,Дунав,,XII, 1135, 16.януари.1877г се казва:,, Лицата на които имената и отличителните знакове са показани по-долу понеже трябва да се земат под изпит и под съд пред извънредната комисиия в Пловдив, за работи, които са забележени в реда на имената им, известява се , че който ги улови и предаде на властта или пък покаже и извести местата , в които са скрити, незабавно ще му се плати от страна на правителството количеството, показано за всяко едно от тия лица. В противен случай , ако някой скрие тия лица....ще се накаже от ннаказателния закон......
Молла Али, син на полицейския чиновник Ахмедага, от село Доспат се дири по причина на случките в Батак.(следват описание на ръст, мустаци, години). Награда 5000 гроша.
Ахмед оглу Мехмед , от селото Дорково и Чепинската нахия, се дири по причина на случките в Батак.(следват описание на ръст, очи, мустаци). Награда 5000 гроша.,,

Що се отнася до въпроса имала ли е църквата в Батак кръст по онова време -преди 1876г: Самата църква не е имала отгоре кръст,съгласно правилата в Османската империя. Кръстът е бил на специална дървена камбанария в западната част на двора, и според изискванията на османските власти, конструкцията е била ниска , за да не дразни поробителя.
Що се отнася до въпроса дали да бъде действаща църква Историчската църква в Батак вижте историческото изследване тук в блога на КИД ,,Будител,, Батак

 

Уважавам чувствата Ви и разбирам патосът с който сте написали публикцията си. Явно това идва от наследените традиции и информацията, която сте получили от Вашите близки,за случилито се в Батак през 19 век.Такъв патриотизъм радва в днешна България,в която тези ценности са поизтрити. Съжалявам,че тук няма възможност до отговоря на всички повдигнати от Вас обвинения и твърдения.Но имам въпроси. Колко е голяма църквата в Батак. В робска България,тя едва ли може да събере 5000 души.Колко е било населението на процъфтяващото под османско робство село,което според вас е еталон за социален и и кономически живот в световн мащаб. С колко хилядна армия се е сражавало цялото население на селцето и колко черешови топчета са имали. Това е ново за мен. Основателите на музея костница според Вас са събирали костите на всички загинали по време на Априлското въстание. Има ли статистика колко са били те в България. Не може да има. Какъв е този християнски храм без кръст?! Това не е партиен клуб със знаме. Защо да не бъде съградена костница, а църквата да бъде действаща. Нали за това е Божи храм?! Истината за Баташкото клане е известна и на хората и на историците и то не от вчера, а е била винаги такава - българи мюсюлмани отмъщават жестоко на българи християни, за ограбване на търговец. Не одобрявам саморазправата,но да не я издигаме в култ за цял народ. Защото истината е по -силна от всяка инсинуация. Защо никой не говори за деветдневната новоселска република - съвременият град Априлци. Там наистина има сражение с войска от башибозуци, защото редовна турска войска се е сражавала само по време на войни и никога не е потушавала възстания. Проучете историята. Там, във Ново село - Априлци има изгорен манастир, поругано и избито население много повече от колкото в Батак. Аз не съм от Априлци, но го давам като пример за сравнение, а примери има в цяла България. Нека локалният патриотизъм не ни води и разделя.Това разделение е довело до падането под турско робство.Унищожанва България и сега

Уважаеми rosmistral
Историята е наука, която борави с точни исторически факти, веществени доказателства и достоверни исторически документи от Епохата на събитията.
Това което съм написал в статията по-горе се базира не на лично мнение, или внушение или измислена родова памет, а напротив, то се основава на исторически факти, за които има веществени доказателства , които се съхраняват в църквата и музея Батак , документи от Епохата на Въстанието от български и чуждестранни свидетели, които са документиали събитието и последствията.
Виждам, че проявявате голям интерес към Априлското въстание в Батак и неговото жестоко потушаване, което някои автори определят като Баташко клане, което е неправилно и не отговаря на историческата истина.

В т.28 от протокола на заседанието на военната комисия на IV Революционен окръг
е записано:,,Сичките жители от югозападната страна на р.Марица от Перущица до Костенец, трябва да отидат в Доспат чрезБатак, в средоточието на Батак ще се намират още 12 села, находящи се в Разлошкия край.,,
За съжаление този план не се осъществява поради преждевременноизбухване на въстанието. Въпреки това батачани правят опит за преселението на брациговци в Батак, като за целта се изпращат 200 коня; да установят връзка и получават указания за съвместни действия от Апостолите в Панагюрище. Водят се преговори на 25 и27 април 1876г с представители от селата от Чепинското корито за да се присъединят към батачани, за което в-к ,,Ла тюрки,, официоз на султанското правителство на френски език, от 10.май.1876г.епубликувал призива на Петър Трндафилов /Керелов/, с който се обръща към тях с думите:,,Българският народ вече не признава Османската държава. Вече сме строшили османския ярем. В този момент повечето от селата са провъзгласили Свободата. Новата българска държава е решена да създаде българска войска. В много от селата нашите селяни започнаха да се обучават...Разбирате ракитовци каква е работата. Веднага се върнете в селото си и всеки който може да носи оръжие, тази вечер по полунощ да бъде изпратен тук.,,/Из статията на Димитър Шишманов-работил като кореспондент на БТА в Турция, публикувана във в-к ,,Н.Младеж,,1965г./
Батак остава сам.
На 30 април, 1 май, 2 май 1876г води неравен бой с осмохилядния противник-ордите на Ахмедага Барутанлията. Армията на батачани се състои от хиляда и сто въоръжени души, организирана на военен принцип ,начело на която стои хилядник, двама петстотници, стотници, петдесятници, и десятници водачи.
Водят се военни действия и защита на селото.Особено голям героизъм проявяват защитниците батачани в боевете при Гологанката, Павловата, Богдановата, Келешевата, Калеевата, Джамбазовата и Кереловата къща.
Така че по-голяма част от загиналите са при тези жестоки боеве . А в двора на самата историческа църква и вътре в църквата бороят на загиналите е около 2000 души. Църквата заема площот 310м2, а двора е 700 м2, т.е имало е избити и заклани по 2ма на квадратен метър, считайки двора и самата сграда на историческата църква.
Причините за поражението на Въстанието в Батак са: Преждевременното избухване, лошото въоръжение спрямо това на противника, което е било много по-модерно, липсата на подкрепа от центъра и другите села- не въстават големите селища, предателството на ,,благоразумните батачани,, и др.
Що се отнася до общия брой на избитите въстаници, жении деца, турските власти се мъчат всячески да заличат следите от кървавия погром, с цел запазване добрия имидж на Турция пред Европа. Покриват с камъни, дървета и вар труповете.Изкъртват мазилката на църквата на 1.5м.височина , защото е напоена с кръв и др.
Истински цинизъм и пълен с лъжи е рапортът на Едип Ефенди,който не е посетил Батак, дори не си е направил труда да отгърне данъчните книги, от които има информация за броя жители. Според него Батак е имал 1400 жители.
Най-вярна и точна информация за броя жители, избитите хора и опожарените къщи дава американският генерален консул Скайлер и кореспондентът на в-к ,,Дейли Нюз,, Макгахан, които посещават Батак непосредствено след погрома на Въстанието 1876г. Те са на база на турските документи за плащания от батачани на данък бедел, изложение на гръцкия вице-консул Маталас за Батак, писано преди въстанието и от анкетираните оцелели батачани непосредствено след събитията 1876г., а също и от изброяване на опожарените къщи. Според тях Батак е бил около 8000/осем хиляди/ души население. Избити 5000/пет хиляди/ души, останали живи 1781/хиляда седемстотин осемдесет и един/ души. Изгорени 780 къщи, 1 черква и 3 училища.
За всички тези жестокости с намесата на Международната Анкетна Комисия в Пловдив се води процес и съдят потушителите и въстаниците.
В едно съобщение на извънредната комисия, публикувано във в-к ,,Дунав,,XII, 1135, 16.януари.1877г се казва:,, Лицата на които имената и отличителните знакове са показани по-долу понеже трябва да се земат под изпит и под съд пред извънредната комисиия в Пловдив, за работи, които са забележени в реда на имената им, известява се , че който ги улови и предаде на властта или пък покаже и извести местата , в които са скрити, незабавно ще му се плати от страна на правителството количеството, показано за всяко едно от тия лица. В противен случай , ако някой скрие тия лица....ще се накаже от ннаказателния закон......
Молла Али, син на полицейския чиновник Ахмедага, от село Доспат се дири по причина на случките в Батак.(следват описание на ръст, мустаци, години). Награда 5000 гроша.
Ахмед оглу Мехмед , от селото Дорково и Чепинската нахия, се дири по причина на случките в Батак.(следват описание на ръст, очи, мустаци). Награда 5000 гроша.,,

Що се отнася до въпроса имала ли е църквата в Батак кръст по онова време -преди 1876г: Самата църква не е имала отгоре кръст,съгласно правилата в Османската империя. Кръстът е бил на специална дървена камбанария в западната част на двора, и според изискванията на османските власти, конструкцията е била ниска , за да не дразни поробителя.
Що се отнася до въпроса дали да бъде действаща църква Историчската църква в Батак вижте историческото изследване тук в блога на КИД ,,Будител,, Батак