Априлското Въстание в Батак 1876г.

(Кратка хроника)
автор: Страхил Керелов

 По повод 139 години от избухване на Априлското Въстание в Батак  ще припоним историята на  Епопеята Батак-1876г.
  Представяме  и  информация , която не е публикувана досега.

Българският народ трябва да помни, че баташките въстаници и техните семейства са реални исторически личности- съзаклятници на Левски и Волов , а не митични герои от църковни жития и тяхната святост е окичена от ореола на безсмъртието , който носят всички герои загинали за Освобождението на Отечеството-България.

Всички други ореоли или опити за канонизация на  Левски, Ботев,  Волов и български революционери –съзаклятници , каквито са баташките въстаници  биха превърнали в мит истината за борбите на българския народ за Освобождение от Турско робство и могат да бъдат числени към анти-българските проекти за заличаване на историята-какъвто е скандалния  проект  Балева-Брунбауер  „Митът Батак „-2007г..

Баташките въстаници бяха възпитани във възрожденски дух и морал и останаха завинаги в народната памет с кристално чистите си души, чужди на разкоша и лукса, обичащи до безумие всичко българско, мразещи от дъно на душата си тирани и грабители, лакеи и доносници - чужди и свои.    Те имаха един идеал – Свободата !
****************

     Ето накратко историята на Въстанието в Батак 1876г.- военна организация, списък на водачите, боеве, обявяване на Баташката Република, военно споразумение, военен погром   и морален исторически успех.   

На 21 февруари 1876г. в Батак пристига Панайот Волов-апостолът на IV революционен окръг и основава

1.Петър Хаджи Горанов- председател

2.Трендафил Тошев Керелов- член,

3.Стефан Трендафилов Керелов- член

4.Ангел Трендафилов Керелов –член, заклел се пред Васил Левски в Пазарджик, в Ръжанковия хан, 1872г. (на Архангеловден)

5.Петър Трендафилов Керелов- член

6.Вранко Димитров Паунов-член   ,  по това време кмет на селото  

8.Стоян Стойчев-член

9.Тодор поп Нейчев-член

10.Иван Божин –член

11.Димитър Гълев Коларов

 Съзаклятниците полагат клетва.

На заседанието присъствали и следните лица, които не положили клетва: Георги Серафимов,  Горю Вълев, поп Петър .
Присъствал и селския първенец Ангел Кавлаков, който положил клетва като другите,  но с   „пресъхнало гърло и запъване”
(цитат от „Батак глава не скланя –стр.78, изд.1985г.)

Ето и клетвата която положили баташките въстаници:

„Заклеваме се  в името на всемогъщия бог, в слънцето, което ни грее, в земята която ни храни, в млякото, което сме бозали, и във всичките си мили  и  драги неща,  че ще останем верни на идеята за Освобождението на Отечеството ни България, за което ще пожертваме всичко,  което притежаваме, и най-после живота си !”

За няколко дни положили клетва 1 100 въстаници , които към този момент разполагали с морално  остаряло оръжие. Събрани били средства –триста златни турски лири , за закупуване на ново оръжие, които Петър Трендафилов Керелов занесъл и предал на Георги Бенковски в Панагюрище, но поради преждевременното избухване на Въстанието новото оръжие така и не пристигнало в Батак.

По тази причина въстаниците не успяват да се въоръжат с модерно оръжие  и останало да разчитат на наличното събрано до този момент.

14 април 1876г. – Събранието в местността Оборище. Апостолите на ІV революционен окръг решават, че подготовката е достатъчно напреднала, за да се извърши обща проверка на силите, да се начертае окончателният план за действие и да се определи началната дата на въстанието. На събранието в Оборище се събират 65 души, представляващи 58 села и градове, като се прави статистика , че в окръга -73000 души са се заловили за оръжието.. Батачани изпращат Петър Горанов. На Оборище Горанов, както и останалите депутати-дава отчет за извършеното в Батак. При около 2000 души, годни да носят оръжие, Горанов докладва следното:

Батак разполага с  500 кремъклийки, 380 пищова, 6 револвера, 8 чифтета, 50 шишенета, около 150 ятагана и маждрака и около 30 000 фишека. Приготвят се черешови топчета ( прави се опит да се отлее метален топ), да се доставят по-съвременни оръжия от чужбина, както и бойни бинокли. (Към края на март броя на пушките е 300, на събранието в Оборище са отчетени 500 , но „до самото въстание бяха набавени още пушки и числото им стана 800.„ данни от книгата на Венедиков).

В крайна сметка , В деня на обявяване на въстанието в Батак, на 22 април 1876г., баташките въстаници разполагат със следното оръжие:

 „2 черешови топчета, 800 кремъклии пушки,50 шишенета, 8 чифтета, 380 пищова , 6 револвера,  150 ятагана и саби, 30  000 фишека,  сухари, превръзи, барутници , восък за утоляване на глада  и др.необходими бойни принадлежности. Освен това  допълнително снаряжение от пелки и железни копия  отлети от Георги Цурев, както и отливане на метален топ, който Цурев не успява да завърши  поради преждевременното избухване на въстанието.

14-17 април 1876г – Панагюрище. Заседава избраната на събранието в Оборище Военна комисия . Формулиран е окончателния план на въстанието в ІV революционен окръг. В този план, на Батак, като планинско и по-непристъпно селище е определено стратегическо място- малък военен център . В Батак трябвало да се съсредоточи населението на всички български села между Перущица и Костенец, от Марица до Пирин и 12-те Разложки села.  .
Член 28 от протокола на ВК гласи: “Сичките жители от югозападната страна на Марица от Перущица до Костенец трябва да отидат в Доспат чрез Батак; в средоточието на Батак ще се намират още други 12 села в Разлошкия окръг“.
21 април 1876г. – Евтим Пунчев, Георги Христосков и Георги Кавлаков донасят на Петър Горанов калпак с лъвче, изпратен му от Иван Ръжанков от Пазарджик. Това било единствения знак, получен в Батак за началото на въстанието. Кървавото писмо, препратено от Петлешков от Брацигово, член на Военната комисия, попада в предателски ръце и не стига в Батак.
Нощта 21 срещу 22 април 1876г.- Историческо заседание на Революционния комитет в Батак. Взето е решение - БАТАК ВЪСТАВА!

Въстанието в Батак в е обявено в ранните зори на 22 април 1876г. Към  3 часа сутринта , воеводата Петър Горанов провъзгласява Батак за свободен и независим от султанската власт. Организираният въоръжен състав наброява 1100 души,  а конницата на воеводата- 30-40  души. Въстаниците заемат позициите и предните стражи около Батак.
В помощ на революционния комитет е избран съвет , който да участва в решаването на всички въпроси от военен и граждански характер.
Без да има военен опит,  революционният комитет успява да организира 1100-те въстаника, като сформира военни формирования под командването на хилядник, двама петстотници, стотници, петдесятници и десятници.   Комитетът избрал 40-тина   млади конници за подвижна ударна група или пък  при случай за куриери. Те имали предназначението да бъдат лична свита на водача  Петър Горанов.

След събранието в Оборище, така новосформираната войска  започнала обучения  в затънтените места в околностите на Батак. Учели се как се дават команди, как да залягат и да се предпазват,  как да се прицелват и как по-бързо да пълнят кремъклиите пушки.

Структура и военната организация на баташките въстаници:
Петър Горанов- хилядник  и водач на въстанието, ръководи хиляда въстаника.
Трендафил Тошев Керелов –пръв съветник на войводата;

Стефан Трендафилов Керелов-петстотник-  ръководи петстотин въстаника.

Ангел Трендафилов Керелов- петстотник

Иван Божин – стотник (ръководи сто въстаника )
Петър Керелов- стотник
Тодор Попнейчев- стотник
Стоян Стойчов- стотник

Петдесятници и десятници (ръководят съответно по петдесет и по десет души): 
Стефан Несторов, Тодор Кавлаков, Ангел Мерджанов, Коста Вранчов, Никола Банчов,   Петър Банчов , Димитър Тенчов, Петър Герджиков , Георги Пелев  и др.

Като воеводи се сражават и двама въстаници от Каменица (днес квартал на  Велинград)-  Стоян Масларов и Спас Делиев.

Конница от 40 конника.

Знаменосец - Георги Маргалов Пелев

*****По този начин в Батак и като цяло в IV революционен окръг , по време на Априлското въстание 1876г., са поставени основите  на новата българската армия, със своите структури и командири-полк, батальон, рота, взвод.  Завидна организация за тогава. По -късно същите тези хора, част от които оцеляват от въстанието , ще влязат в редиците на Опълченското движение и боевете при Шипка и Стара Загора по време на Руско –турската война.

Можем само да съжаляваме , че поради невъставането на големите градове и села, лошото въоръжение, предателството и съглашателството на благоразумните и чорбаджиите, липсата на модерно военно оръжие въстаниците и техните водачи не можаха да изпълнят общия план на събранието в Оборище, но доказаха на света че искат да са свободни, а не роби.
23 април 1876г.- на мегдана в Батак се събират въстаници и население. Петър Горанов се обръща към тях с пламенна реч за Свободата. Въстаническото знаме с надпис „Свобода или смърт”, ушито от Стефана Попнейчева  е осветено  по най-тържествен начин на мегдана, между църквата „Св.Неделя” и училището „Св.Св.Кирил и Методий” от свещениците  Нейчо и Петър, в присъствието на всички въстаници и жители на Батак. Знаменосец е Георги Маргалов Пелев
24 април 1876г-Стефан Керелов и Димитър Тенчев убиват турските полицаи Караджа Асан и Помак Мустафа. От началото на въстанието до този момент са убити 10 турски заптиета.
25 април 1876г. -В местността Керелова тумба,  сред Баташкото поле,  пред баташките воеводи падат на колене бейовете от Дорково и Костандово , довчерашните господари, и молят милост и пощада за населението на съседните Чепински села. Това е първата дипломатическа среща, на която е призната победата на българската власт в Батак – обявена е БАТАШКАТА РЕПУБЛИКА.
26 април 1876г. – При м.Попов чучурук, под Батак се срещат за първи път от началото на бунта пратеници на Петлешков с баташките въстаници. Обсъден е въпросът за пренасяне на Брациговския въстанически пункт в Батак.
27 април 1876г- След повторна среща с хората на Георги Ангелиев-главнокомандващ в Брацигово, батачани провождат 200 коня обоз и 60 въстаници за прехвърлянето. Обозът е пръснат от турска войска при с. Чанакчиево /дн.Розово/ и планът- провален. Нова среща с агите от Чепинското корито, като гл.преговарящ е Петър  Керелов
28 април 1876г.- Воеводата Горанов провожда куриери до центъра Панагюрище- Ангел Керелов и Костадин Вранчов, които  стигат до Белово, срещат обсада  и са принудени да се върнат, без да изпълнят възложената им мисия.
29 април 1876г.- Стражата в м. Семералан донася вестта за приближаването на многобройна башибозушка армия откъм Доспат.
30 април 1876г.- Батак осъмва обграден от 8 хилядна башибозушка армия.

Батак остава сам и трябва да разчита на собствените си сили, без да получи подкрепа както е било предварително планирано в Панагюрище.Срещу Батак са вдигнати  башибозушките орди от 22 села -редифа /резервни войски-втора категория/ и мустахфъза (третата категория от въоръжените сили) от Чепинско, Якорудско, Доспатско, Девинско и др. райони, които са част от имперските военни сили на Високата порта.Начело на тази сган са Ахмед ага Барутанлията (помак от Барутин), Мохамед Имамов от Дорково, Ахмед Чауш, Медьо Бехташев, Алиш Пехливан, Левицата и др.
По височините се веят турските знамена, пищят зурните и тягостно думкат тъпани. 

                               БОЕВЕТЕ:
- Първите боеве започват на позициите „Св.Троица” и „Кънева борика”. Геройски се защитават позициите „Гробето”, „Беглишките хармани”, „Калино бърдо”.

На „Галагонката” падат последователно 4 турски байрактари. Въстаниците се командват от Колю Църпев и Т.Колчов.

На „Беглишките хармани” - боевете се ръководят от братята Стефан  и Ангел  Керелови.

Силите са катастрофално неравностойни-хиляда срещу осем хиляди.Обръчът се стяга. Подпалват се първите къщи по периферията на Батак. В ожесточените сражения на 30 април и 1 май въстаниците успявят да защитят селото. Башибозушките водачи разбират, че със сила не могат да превземат селото, в ход влизат измамата и предателството .За тази цел е намерен и извикан в лагера на Ахмед ага Ангел Кавлака - представител на чорбаджиите и "благоразумните". - Ахмед ага Барутанлията дава лъжливи обещания пред  баташкия първенец -Ангел Кавлаков за пощада на баташкото население. Той поискал незабавно предаване на оръжието, след което батачани можели да излязат да спасяват горящите си къщи, а башибозукът щял да се оттегли.
Батачани не се доверяват на Барутанлията, та пращат първенците си още веднъж да чуят клетвите му. Вместо това Ахмед ага ги взема за заложници .Тогава Барутанлията заповядва общо клане и плячкосване на Батак, започвайки от намиращите се в неговия стан баташки първенци-заложници, като сам дава пример за варварска жестокост. По негова заповед  Трендафил Керелов-член на революционния комитет ,  е кълцан, пробождан и още жив опечен на ръжен.
Пред присъстващите на гледката свидетели -  баташки жени и деца, в това число и неговата снаха Босила и внуците му ,  дядо Трендафил Керелов  изрекъл заветни думи:
” Чада мои , Свободата и правдата се раждат през мъки и страдания. Смъртта за Свободата на Отечеството е свято причастие. Няма страшна смърт, страшно е робството.”
  (Тези думи днес  са увековечени на неговия паметник, на площада в Батак,  който батачани издигат в памет и признателност)
. Но и след предаването на оръжието въстаниците продължават да се бият. Всяка къща се превръща в истинска крепост.
Ордите на Ахмед ага Барутанлията Започват  обиране на покъщнината, палене на къщите, мъчения на въстаниците и зверско клане,  при което от 9000 население на Батак след въстанието оцеляват около  1 700 души.( по данни на Скайлер и Макгахан.)
Наредено е водачите на въстаниците да бъдат заловени , вързани и доведени пред шатрата на Ахмед ага. Част от баташките първенци разколебават въстаниците и населението да се предадат и ги обезкуражават.

Настъпва безпорядък и неподчинение във военните редици на баташките въстаници. Много от тях напускат позициите. Водачите и командирите правят опит да съберат подчинените,  но тук се намесват и притеснените жени с деца на ръце, което допълнително разколебава духа . Това е един от редките примери в историята на водени военни действия , в който бойците са били в пряк непрекъснат контакт  със семействата си –плачещи жени и уплашени деца, което е повлияло обезкуражаващо и е навредило на военните действия.

Обстановката е била сложна и поддържането на духа на бойните позиции е станало трудна задача. Определящ  фактор обаче остава  предателството  :

В своите спомени от Въстанието, които днес се пазят в архива на Историческия Музей - Батак, петстотникът Стефан Керелов обяснява своите действия и предателската политика на някои от баташките първенци:
„След дълги обмислювания, аз реших да се завърна на позицията, гдето намерих четниците Ангел Трендафилов и Тодор Попов, останали с около 50-80 души въстаници, за което отидох в селото с около 10 души въстаници, и изкарах тези, които напуснаха позициите  на Св.Георги. Но накрая,  при Джамбазовата къща, срещнах кмета Вранко Димитров и той ми заяви, че ще ме вържат и предадат на Ахмед ага, понеже въстаниците били повечето надъхани за предаване.Начело Ангел Кавлака, Георги Серафим и Янко Гергов пристигнаха, за да си изпълнят целта, но аз им се възпротивих със силата на оръжието и верните си другари и те не можаха да успеят. Видех , че вече не е работа да се влиза в селото и  се изкарват насила въстаниците и  аз се завърнах на пизицията……”.

(из спомени на Стефан Керелов, архив на ИМ Батак , инв. № 2995,  материалът се публикува за пръв път, по долу вижте и копие от неговия оригинал).

Този  текст говори достатъчно красноречиво за сложната, деликатна и рискована обстановката в този момент . 

Ахмед ага Барутанлията нарежда водачите да бъдат търсени под камък и дърво и да му бъдат предадени лично, за саморазправа.  Предвид  случилото се варварство със задържаните вече воеводи-пленници, ясно е било какво трябва да се случи и с останалите.

Въстаниците са предадени от свои.

При така създалата се обстановка и невъзможност за водене на повече военни действия, Революционния съвет взема решение за пробив на отбраната и спасяване на населението.

През нощта опитът им се увенчава с успех-обръчът е пробит при Пищроневото дере.

Петър Горанов и  Стефан Керелов извеждат част от жителите на селото , около 800 души и ги спасяват(останалите , разколебани и притеснени отказват да тръгнат с тях и остават в селото). 
Спасените се укриват  дълго време по планината, стигат до Рилския манастир , но там отказват да ги приютят.

Ангел Керелов е пленен от  няколко  турски заптиета, които под конвой  го повеждат към  стана на Ахмед ага, за да се срещне съдбата си  със съдбите на брат си Петър и баща си Трендафил Керелов. Той успява да се саморазправи и  по чудо се спасява, като ползва нощта.  Прекарва три месеца сам в горите около Батак,  като се храни с коренища и  охлюви, тъй като турските власти продължават да го търсят.
1 май 1876г. Батак пламва от четири страни! По-масивните къщи се укрепват и бранят до последния жив човек.
2 май 1876г
-Тежки боеве при Богдановата къща. Избити и брутално заклани са около 500 батачани.
- Училището –крепост „Кирил и Методий” изгаря заедно с укрилите се в него 200 жени и деца.
- Неравен тридневен бой с малко останало оръжие, и с „нокти и зъби” се води в двора на църквата „Света Неделя”, където за три дни  около 2000 души намират смъртта си, като повечето биват зверски заклани.
3 май 1876г – Защитата на църквата продължава. Трето денонощие укрепилите се в нея батачани устояват на неспиращия за миг огън на пушките, жиленето на пчелите, задушливият дим от запалената с газ слама, жаждата....Турците правят опит да изгорят църквата. Последни отчаяни боеве.
4 май 1876г.- Ахмед ага Барутанлията получава заповед от пазарджишкия каймакамин Али бей „ да пресуши баташкия корен”, за да не остават живи свидетели на нечуваните злодейства. Оцелелите са отведени при училището и на дървения мост- пред него става последното клане.
5 май 1876г. – Богатото родопско село осъмва сринато и опожарено. Изпепепелени са 700 къщи, загиват около 5 хил.-7 хиляди  от 9 хил. население на Батак . Остава да стърчи само църквата „Света Неделя”. Запаления в нея пожар поглъща красивия резбован иконостас и овъглява дървените детайли. Но камъкът спасява църквата от пълно унищожение и разруха.
Това е краят на баташката кървава пролет 1876г. Стара река тече много дни кървава!....

Десет дни след края на кървавите събития   завалял сняг  и скрил гледката .
През тази пролет батачани не засяват нивите си, напускат чарковете си, прежалват домовете си, челядта си и себе си пред олтара на Отечеството!
След Освобождението, 147  участници във въстанието в Батак подават заявления за поборнически пенсии, между тях има вдовици и ранени по време на сражения. Поради липса на средства, Държавата не удовлетворява повечето от подадените заявления. С решение на Народното събрание,  в знак на признателност , и предвид   оценени  заслуги  и в последващите борби за Освобождението на България от турско робство ,  Държавата удовлетворява  само три заявленията на въстаници от Батак.
Отпуснати са следните месечни поборнически пенсии:

1.Стефан Трендафилов Керелов- 80 златни лева

(за участие във Въстанието в Батак-петстотник , Опълченското движение и боевете при Стара Загора -за което е награден с, огнестрелно оръжие  и  признат в чин старшина.)

2. Ангел Трендафилов -- 80 златни лева

 ( за участие във Въстанието в Батак-петстотник  , опълченското движение и боевете при Стара Загора-за което е награден с орден за храброст „Георгиевски Кръст” , огнестрелно оръжие  и  признат в чин старшина. )

3.Фота В. Манчова- 30 златни лева

(жена-ативен участник във Въстанието в Батак ,  вдовица на даскал Антон Шопов, загинал по време на защитата на историческата църква-костница „Св.Неделя” и сестра на книгоиздателя Драган Манчов)
Какво е можело  да се купи с 80 златни лева по онова време? Старите хора казват- чифт хубави волове.

Причините за военния неуспех на Въстанието в Батак са много:
1.Батак остава сам, без подкрепа на околните села  и трябва да разчита на собствените си сили. Провален е предварителният план съгл.чл 28 от протокола на Военната комисия  от 14-17 април в Панагюрище, съгласно който  в Батак е  трябвало да се съсредоточат "силите на селата от югозапздната страна на Марица от Перущица до Костенец   и 12-те Разлошки села .", (чл.28 от протокола),
а наместо това,  срещу Батак е  изпратен осем-хиляден башибозук събран от 22 села от Доспатско, Чепинско, Девинско, Якоруда и други райони.
2  Фактора- численост на двете войски  .Не е имало никакъв шанс за военен  успех на баташките въстаници и победа , предвид несъизмеримост на военните сили- 1100 въстаника срещу 8 000-на  башибозушка озверяла фанатизирана армия.

3.Причини от технически и организационен характер:- слабо и морално остаряло въоръжение на въстаниците срещу модерно въоръжение на турската войска,  
4. Предварителното  избухване на въстанието и липса на достатъчно подготовка.
5. Причини от морален характер-
    -Не на последно място- предателската политика на баташките първенци , "благоразумните " и лично на Ангел Кавлака,  който влиза в договорки с Ахмед ага да се предаде оръжието и да се сключи военно примирие и разколебава духа на въстаниците.  Независимо от противопоставилите се водачи, договорката влиза в ход, селото е почти напълно обезоръжено , но условието за примирие не  е спазено.
    - Намесата на бойното поле на  плачещите жените с  децата  на ръце, което е нарушило военната дисциплина и притеснило духа на въстаниците, а това е недопустимо в правилата на една редовна обучена армия.
Априлското въстание в Батак , макар и зверски потушено, с цената на много човешки жертви  ,  изпълни своята историческа мисия  и морален успех  на Българската революция от 1876г, защото  то  обърна погледите на Европа и света към България  и изигра важна роля за обявяване на Руско -турската Освободителна война.  Достоевски по този повод пише:
„ Батак показа на Европа, че съществува български народ”
                                                         ****
Излишно е да правим опити за нашата съвременна оценка на баташките въстаници и да съдим от дистанцията на времето, защото може да объркаме.
Нека оставим  моралното право за тази оценка от погледа на оцелелите от въстанието батачани .
Подвигът на баташките въстаници  е оценен от техните съвременници, които са ги почитали,  приживе и посмъртно, като свои войводи  и  смели бойци за национална независимост.  Доказателство за това е и посмъртнотто признание , което Батак дава на Априлци.
В знак на признателнност, по всеобщо решение ,   батачани погребват с почести своите водачи на Въстанието в двора  на мавзолея-костница „Св.Неделя” . Защото Те –въстаниците, остават верни на идеалите за Освобождението,   дори и след своята смърт и почиват завинаги не в семейните гробове, както обикновени  граждани, а в най-сакралното място- двора на баташката историческа църква „Св.Неделя”, редом до всички,  които загинаха   по време на Априлската епопея  в Батак 1876г.- техни братя и сестри.

Нека помним,  че батачани загубиха сраженията по време на Въстанието 1876г. , загубиха всичко материално придобито и дадоха  хиляди човешки жертви, но победиха морално и спечелиха битката към крайната цел , целта за която се бяха заклели пред Левски и Волов- Свободата  на Отечество България.

-ПЕТСТОТНИЦИ
Трендафил Тошев Керелов- член на революционния комитет по време на Априлското въстание в Батак 1876г-
ЖИВ ИЗГОРЕН ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ