Културно -Историческо Дружество „Будител“-гр.Батак
 buditel_kid@mail.bg                                                                                 Изх.№ 8 / 22.10.2012г. 
_______________________________________________________________________
                                                                                                                        
 До:        Президента на Република България                                 
              Министър-Председателя на Република България
              Министъра на Културата на Република България
              Министъра на Отбраната на Република България
Копие:   Председателя на Комисията по Култура към НС
              Обществени сдружения                                                                                                                                 

С И Г Н А Л

/отворено писмо/
Относно незаконосъобразно изготвяне от Община Батак на Акт за Публична Общинска  Собственост №110/05.09.2000г. на Нацоналния Културно-Исторически и Военен Паметник църква-костница и музей ,,Света Неделя“ в гр. Батак /публична държавна собственост от 1890г. до днес съгласно Българското Законодателство/
искане: Отмяна на Акт за Публична Общинска собственост №110/05.09.2000г. и самосезиране на Българското Правителство на основание чл.80 от ЗДС за издаване на Акт за Публична Държавна Собственост на църква-костница ,,Св.Неделя“ в гр. Батак. Отговора на сигнала ни да бъде оповестен публично съгласно чл.3 ал.1 т.3 от закона за Културното наследство.
 „Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оставим вечен спомен, като пролеем капка кръв за тяхното избавление? Пък те не щат ли [ни] вдигнат паметници, не щат ли ни забележат в историята, която ние възкресяваме [и] й даваме нов век?...“
10.V.1871г.                                                                ВасилЛевскии                     
                        
                          Г-н Президент  на Република  България
                          Г-н Министър-Председател на Република България,
                          Г-н Министър на културата на Република България,
                          Г-н Министър на Отбраната на Република България,

       В Продължение на 136 години, 6 поколения българи и 86 български правителства преди Вас, почитаха Историческата Църква-Костница ,,Света Неделя“ в Батак, като Национална Светиня, съхраняваха чрез нея българския национален дух, национално самочувствие и патриотизъм, необходими за оцеляването и просперитета на България и българския народ.
    В продължение на 136 г., Историческата Църква-Костница в Батак изпълнява важна роля в Държавната политика и идеология с цел запазване целостта на нацията и държавата.
     След 1876г. по воля на дедите ни – съзаклятници на Левски и Волов, богослуженията в историческата църква са прекратени и с активна роля и средства на Българското правителство  и Народното събрание, Законите за старините от 1890 и 1911 години, Историческата църква-костница ,,Св.Неделя“ е одържавена и превърната в мавзолей-костница на загиналите за българската свобода герои – Априлци, за да възпитава поколенията в чувство на патриотизъм и признателност. По това време започва музейно оформяне на обекта. Следващите поколения и правителства следваха тази идея и я доразвиха в  положителна посока.
      Историята  облече тази национална Светиня в ореола на безсмъртието и й отреди неоспорима роля, която надхвърля ограничаващите функции на обикновения  храм за ежедневни богослужения само за православните християни, за да изпълни важната историческа мисия: да възпитава всички български граждани в чувство на национална идентичност и принадлежност, независимо от вероизповеданието им – мисия, особено необходима днес,  когато се води битка за историята на България.
       136г., целенасочени усилия на народ и държава за възпитаване на чувство на българско национално самосъзнание, чрез почитане и изучаване на историческата памет за революционните борби от 1876г., като бяха създадени културно-научни институти-музеи, натоварени с тези задачи.
       През всички изминали години, Историческата църква-костница в Батак служеше на националната кауза чрез мъдра държавна политика, като съставляваше част от следосвобожденската музейна експозиция на Батак в периода преди 1944г., а по-късно до 2011г., и чрез експозицията на Историческия Музей-Батак. Възпитаваше в патриотизъм всички българи независимо от верска принадлежност, функции, които не могат да бъдат изпълнени от обикновен православен храм, в какъвто се правят опити да бъде превърната църквата-костница и музей.
       Българската интелектуална мисъл в лицето на Захари Стоянов определи преди повече от 100 години героите – Априлци за светци, а Батак за ,, …българско светилище и жертвеник за нашата свобода, дето е изляна кръвта на хиляди мъченици, светии“.
     Канонизацията през 2011г. на баташките мъченици е акт на признателност от страна на Българската Православна Църква, който ние приветстваме. 
НО ! ..........
      Самоволното превръщане на Историческата църква в Батак в действащ храм е против волята на дедите ни, на техните потомци и е в разрез с Българските Закони за опазване на културното наследство и незачитане Становището на Министерство на Културата от 04.04.2012г. за запазване на автентичния й вид и музеен статут. Това е погрешна стъпка,  защото ограничава функциите и ролята и́, обслужващи само православната християнска общност в България и пречи да бъде изпълнена нейната голяма историческа мисия – да обедини всички български граждани, независимо от вероизповеданието им. Да не говорим за хилядите чужденци, които посещават Батак, дошли да се докоснат до смъртта и безсмъртието на нашите предци и са от различен етнос и изповядват различни религии.

   След продължителните обществени дискусии по въпроса в защита на националната кауза – да не се променя предназначението на църквата-костница в Батак, се произнесоха важни институции и интелектуалният елит на България в лицето на:
1.Инициативен Комитет от батачани се обяви в защита на утвърдения статут на църквата-костница и инициира подписка подкрепена от паралелни подписки от жители на Пещера, Пазарджик, Панагюрище, Перущица, Пловдив, Димитровград и др. За около две седмици през февруари и март 2012г. в Батак бяха събрани 814 подписа (което представлява 70% от избирателите на Батак)
2.Становище на Министерство на културата от 04. 04. 2012г.          http://mc.government.bg/newsn.php?n=2941&i=1
3. Подкрепа от страна на ВМРО със специално организирана съвместна пресконференция с представители на КИД „Будител“ Батак, в София на 04. 04. 2012г.. http://www.vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=4084:2012-04-04-11-48-27&catid=6:actual&Itemid=25
4. Декларация от НС на Институт за Исторически Изследвания към БАН от 15.05.2012 г.http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0079&n=001080&g

 5. Декларация на Камарата на Архитектите в Пловдив и Пазарджик от 26.01.2012г. http://www.facebook.com/media/set/?set=a.10150551090062034.374960.289907082033&type=1&c http://www.facebook.com/media/set/?set=a.10150551090062034.374960.289907082033&type=3omment_id=21928390&offset=0&total_comments=1,  
6. Гражданско сдружение ,,Сила“ гр. Пазарджик - Протестно писмо-сигнал за мухлясването на Костите на героите Априлци от 1876г. от 13.05.2012г. http://aigg.wordpress.com/2012/05/14/3-127/
7.  БНК на ИКОМОС с декларация от 21.06.2012г. http://www.icomos-bg.org/?p=9&l=1&id=154 
8. Сдружение ,, Кръг-Будител“ София с декларация от  09.07.2012г.
http://buditel.wordpress.com/tag/%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA/                      
9. Декларация на МПО „Пирин“ – Чикаго до Президента на Р България http://www.scribd.com/doc/94154556/05-19-2012-MPO-Pirin-Chicago-declaration-to-the-Bulgarian-President
10. Декларация  на Университета по Архитектура Строителство и Геодезия – София.
11. Сдружения, граждани с протестни подписки и писма
heritagebg.blogspot.com/2012/10/blog-post.html  Дужество Архитектурно наследство
12. В изказвания на политици и учени се заявява, че Историческата църква в Батак не принадлежи нито на кмет, нито на поп, а на потомците на Макгахан и Скайрлер, на Гладстон и Робърт Джаспър, Достоевски и Тургенев, на Виктор Юго и Жирарден, на участниците в протестите в цяла Европа в защита на българския народ, избиван и поробван, защото поиска да бъде свободен! Не случайно дългогодишния кмет на Батак Трендафил Керелов, църковен и училищен настоятел, член на революционния комитет, преди да бъде набит на кол и изгорен жив през 1876г. от башибозуците, се обръща към изплашените жени и деца с думите: „Чеда мои, смъртта за свободата на Отечеството е свято причастие. Няма страшна смърт, страшно е робството.“
                                    Българската общественост се пита:
   Ще продължи ли сегашното Българско правителство смислената посока дадена от предходните 86 български правителства по отношение респекта, значимостта и възпитателната роля на този важен национален исторически паметник, и ще можем ли след време да погледнем децата си и да кажем, че изпълнихме  заветите на Левски?
       Дами и господа,
      Ние, наследниците на Априлци от 1876г., водени от чуство за гражданска отговорност, патриотизъм и синовен дълг към делата на дедите ни – Национални Герои, загинали за Свободата на България по време на Априлското въстание и клането в Батак през 1876г., настояваме да се преразгледа въпроса за собствеността, статута и начина на ползване на Историческата Църква-Костница ,,Света Неделя,, в гр. Батак.

 По-долу ще изложим правните основания и историческите факти, от възникване на Правова Българска Държава след Освобождението от 1878г.  до днес,  въз основа, на които Историческата църква-костница в Батак е обявена за държавна собственост и под държавна грижа / 1890г, 1911г., 1915г., 1951г. 1958г и после/  и няма данни за извършено раздържавяване на обекта, независимо от промените в законовата уредба през изминалото столетие.

Настояваме:                          

1.      На основание чл.80 от Закона за Държавната собственост /ЗДС/, Държавата да се самосезира за актуване на Историческата Църква-Костница ,,Света Неделя,, гр.Батак, като обект Публична Държавна Собственост съгласно чл. 2,ал..2 ,т.5/стара точка 4- към2000г./ от ЗДС и обявяване нищожността на издадения Акт №110 от 05.09.2000г. на Община Батак за публична общинска собственост и последващите го актове и документи.

2.      Да бъдат възстановени музейните функции на Историческата Църква-Костница, защото само така тя може да бъде в полза на обединението на нациията и формиране на национално самосъзнание за целия български народ независимо от верска принадлежност.
Чл. 2.ЗДС (2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Публична държавна собственост са: 5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване,/ определени от Министерския съвет;/}
(към спорната 2000г.  важи чл.2 ал.2, точка 4/ / имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване)                                                                                                                                                                                                                                                    Ето как се е променяла собствеността на Историческата Църква-Костница гр.Батак според правните норми на Българската Държава след Освобождението и по точно след 1879г. /Приемане на Търновската конституция и последващите закони/:

 Първи период 1879-1944г.- Начало на правова българска държава

период на одържавяване на движимите исторически паметници  и недвижимите паметници (старини). През този период понятията „народна собственост“ и „държавна собственост“ се припокриват.

      В Народното събрание са гласувани няколко закона, изготвени по образец и опита от другите европейски страни, които доказват старанието на тогавашното Българско правителство за грижа за културното наследство и с които всички паметници на културата - ,,движими паметници“  и ,,недвижими старини“ - се обявяват за Държавна собственост.

     Още след паметните събития от 1876г. съществуват неоспориими документи и доказателства за почитането на Историческата Църква-Костница като Национална Светиня  и Паметник с общонационално значение / снимки, пътеписи, публикации във весници/ и най-вече, определяне съгласно българското законодателство на Собствеността, като държавна и на начина на ползването и́  като Мавзолей-костница.

     На 20.02.1880г. е публикувано във в-к ,, Народний глас“ желанието на оцелелите от 1876г. батачани, които изразяват волята си да се построи нова църква в Батак, а Старата църква да остане като паметник на загиналите и да не се ползва повече за богослужения. Тридесет и две години по-късно, през 1912г., новия Катедрален храм „Успение Богородично“ в Батак е тържествено осветен. Построен е с волни пожертвувания на батачани и поданици от различни краища на царство България, отпуснати са държавни средства с решение на НС през 1897г., изпратени са помощи от Русия под формата на богослужебни книги, църковна утвар и др..

-1883г. - Издадени са ,,Окръжни Наредби за опазване на Старините“, целящи да ограничат рушенето на Старините. Акцентира се на съставяне на Описи на най-важните Старини и тяхното опазване.    

-1888г. - Временни Правила за Научни и Книжовни предприятия. Регламентира опазването на Неподвижните Старини и тяхното одържавяване /чл.8/

  През 1890г. е обнародван Закон за издирване на Старините и Спомагане на Научни и Книжовни Предприятия /ЗИССНКП-1890/- ОДЪРЖЕВЯВАНЕ на културно-историческото наследство.

чл.8 от ЗИССНКП: ,,Неподвижните старини като храмове, крепости и др., гдето и да се намират те се поставят под надзора на местната власт и са притежание на правителството“./Следва Правилник за прилагането му, в който е описано одържавяването/.

  В резултат на изискванията на закона от 1890г., през 1910г. в Батак е основано Благотворително дружество ,,Паметник Батак“, регистрирано от Министъра на вътрешните работи под №220 от 19 март 1910г., като основната цел на дружеството е записана в устава им под чл. 2, който гласи: „ Събиране костите на Баташките борци и мъченици за Българската свобода през 1876г. и тяхното грижливо съхранение“. Направено е музейното оформяне на Старата църква, което е направлявано още с първия закон от 1890г., подкрепящ решението на батачани да не се погребват костите, за да не се забравя саможертва на батачани, с която е извоювана политическата свобода на България. На снимки на костницата от 1906г /тогава тя е наричана мавзолей-костница/, личи как са експонирани движимите културни ценности-костите на загиналите /вж.приложения/ и съзнателното музейно представяне.
     През 1911г. след едногодишно обсъждане влиза в сила ,,Закона за Старините“, утвърден с Указ 7 и публикуван в ДВ бр. 37/18.02.1911 г., според който се предвижда отчуждаване на Движимите Паметници/глава IV, чл.14 до чл.24/  и Недвижимите Старини /паметници/глава V-чл.25 до чл.27. СПОРЕД ЧЛ. 25 на Закона за старините от 1911г. Държавата става собственик и обгрижва занапред църквата-костница „Света Неделя“, като недвижима старина, както и костите на загиналите, като движими ценности, а управлението е възложено на местната власт. Изготвен е, и приет, Правилник за ,,Прилагане на Закона за Старините“ и са дадени инструкции към местната власт.

Чл.25 от ЗС 1911г.: ,,Всички Недвижими старини, дето и да бъдат открити, принадлежат на държавата“.

    През 1915г.  влиза в сила Закона за Народната Просвета/ ЗНП-1915/

  Ветераните – поборници и опълченци от Батак се обръщат на 26 юли 1915 г. към министъра на народното просвещение със заявление, в което настояват и според новия закон Историческата църква в Батак да бъде обявена за държавен мавзолей. На основание Закона за народната просвета от 1915 г. още същата година Историческата църква – костница в Батак, е включена в Националния регистър: „Светли паметници на свободата”.

От 1911 г. собствеността на историческата църква-костница е държавна и не е претърпявала промени със съгласието на Държавата, защото:

Всички последващи Закони и Действия от страна на Държавата са се препотвърждавали.

Утвърденото със закона за старините 1911г. се запазва, а именно: през 1939г. е изготвен ,,Проектозакон за Старините“, в който чл.26 и чл.32 препотвърждават съответно чл.19 и чл.26 от ,,Закон за Старините“ от 1911г.; В периода 1939-1944г. ( Втората Св. Война), дейността по опазване на културното наследство замира. Въпреки войната, държавата, в лицето на царската и държавни институции, както и частни лица, отделят значителни средства (близо 1 милион стари лева) за реставрация на църквата-костница и музей „Св. Неделя“ в Батак в периода 1940-1943 години.
    Следва Втори Период 1944-1989г. - Епохата на Социалистическа България – еднопартиен тоталитарен режим, епоха на народната власт, с основополагащата идея на комунизма за равнопоставеност на всички и равно ползване и притежание на благата и ценностите на обществото
   Продължава национализацията на културните и исторически паметници.
    Грижата за историческото наследство е една от водещите държавни политики. Развива се мрежа от музеи-културно научни институти с просветна дейност. Архивират се документи и се работи насочено по съхраняване на националната памет.

     Не съществува документ или акт от страна на държавата, с който да е извършена денационализация и раздържевяване на движимите и недвижими културни ценности. Такъв акт или действие биха противоречали на политиката и практиката  на тогавашния режим, при който частната собственост /също и инициатива/ беше сведена до минимум и всичко беше държавно /народно/.

    През този период се приемат редица постановления на МС и закони, с които се продължава и препотвърждава акта на Национализация на Движимите и Недвижимите паметници, грижа за културното наследство и финансиране и контрол от страна на Държавата на всички действия свързани с това.

    Опазването и изследването на културно-историческите паметници е в основата на възпитанието на българина в дух на национална принадлежност и патриотизъм. Понятието „държавно“ и „народно“ се припокриват. ,,Народна власт,, и ,,държавна власт“ се отъждествяват. „Народна собственост“ и „държавна собственост“ се припокриваха като понятие.

Както се казва в законите, които цитираме по-долу, всички ценности и блага бяха по закон ,,общонародно достояние“.
  Обнародват се няколко документа, които подкрепят утвърждаването на Народната власт и народната собственост / припокриваща понятието Държавна/.    
    
-1951г. - 1608-мо Постановление на Министерския съвет от 30.12.1951г. на Комитета за наука изкуство и култура публикувано на 22.01.1952г. в Известия /сега Държавен вестник/ на Президиума на Народното събрание, с което Министерския съвет ПОСТАНОВЯВА:
,,ОБЯВЯВА ЗА ОБЩОНАРОДНО ДОСТОЯНИЕ /в  превод от руски  - национална, публична, общонародна собственост/ И СЕ ПОСТАВЯТ ПОД ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА.   
…Всички възпоменателни паметници, мавзолеи и др,,/ глава I т2а/
…Всички исторически паметници свързани с революционните борби на народа за национално и политическо освобождение.....,,./глава I т2г/

т.е. Държавата, която представлява Народната власт е обявена за  собственик на

Историческата църква-костница. С това постановление се одържавяват всички музейни и читалищни сбирки на територията на България. В последствие НЯМА свидетелство или АКТ за раздържавяване на църква-костница в Батак. Напротив, действията са доказвали Държавната Собственост на обекта. Държавата обгрижва и финансира дейностите по поддръжка, опазване и консервация на обекта.

-09.1952г. - Инструкция за привеждане в известност, регистрация и опазване паметниците на културата с Правилник за прилагане на ПМС 1608-мо от 1951г. – конкретизира етапите на одържавяване на всички паметници на културата. Специфичните особености на архитектурните паметници изискват тяхната регистрация и паспортизация. / глава IV от Инструкцията./ Паспортите на архитектурните паметници се изработват под техническото ръководство и контрол на отдел “Архитектурно творчество” при МКСБ в пет екземпляра по образец, установен от Съвета за опазване паметниците на културата при КНИК.       
 -1958г. - Постановление №165 на МС от 05.08.1958г. – препотвърждава директивите на предходното 1608-мо постановление.
 -09.1958г. - Публикувана Инструкция за регистрация на Музейните фондове.
 -1959г. - Публикуван Правилник за Прилагане на ПМС 165 от 05.08.1958г.

    Тук трябва да добавим и последващите през годините действия на Българската държава и Правителството, които са подкрепяли и последователно потвърждавали обнародваните по-горе постановления за одържавяване на Историческата църква-костница, както и определяне на предназначението на обекта като Държавен Музей, а по-преди Мавзолей-костница.

  През 1954/5г. със Заповед на Министъра на Културата Рубен Аврам Леви е разпоредено създаването на държавен музей в Батак, а относно църквата-костница да се пристъпи към нейното ново музейно оформяне. Отдел „Култура“, към околийския народен съвет, още през същата година отделя средства от бюджета си за възстановяване на електричеството до костницата, закупуване на музейни витрини и др. Следващата 1956г., месец май, в Батак е открит музей с църква-костница по случай 80 г. от Априлското въстание. Министерството на Културата поема грижата костите да се преместят в специален саркофаг, да се запазят кървавите петна и опушените стени.
          -август 1960г. - с Постановление на МС се утвърждава Правилник за използване и опазване на недвижимите паметници на културата и историческите места.
          -1962-1963г. - проведен национален конкурс и одобрен  проект за центъра на гр.Батак /архитект на проекта е Светла Статкова/, според който действащия до момента Музей църква-костница ,,Св.Неделя“ става част от Мемориалния ансамбъл в памет на събитията от Априлското въстание и Баташкото клане и заедно с Етнографската къща и Новопроектирания Музей оформя музейната експозиция, която има научно-образователни  и исторически цели от общонационално значение и съставлява важна част от държавната политика за възпитание в дух на патриотизъм. Обектите са открити тържествено 1974 година.
          -1964г. - Положени са грижи за костите на загиналите Априлци през 1876г.
Екип от антрополози с ръководител Петър Боев и проф. Михаил Цировски обследват костите останали от Баташкото Клане в двора на Историческата църква ,,Св.Неделя“ , консервират ги, анализират ги и систематизират проучванията си в записки, като същите са издадени на български и преведени на полски и френски език.
          -1966г. - Подготовка за Нов Закон за Паметниците на Културата и Музеите /комисия на ККИ-Комитет за Култура и Изкуство/
           -04.04.1969г. - Приет е нов Закон за Паметниците на Културата и Музеите.

        ЗАКОН ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ чл. 2.(Изм.ДВ, бр.112 от 1995 г.) Паметниците на културата са общонародно достояние и се намират под закрила на държавата.            

           -1977г./бр. 52 на ДВ - Историческата Църква-Костница в Батак е обявена за Културен Паметник от Национално значение в чест на 100 годишнината от Априлското въстание.
           -1978г. – Официално е открит новия център на гр. Батак, в чийто ансамбъл е включена  Историческата църква-костница ,,Св.Неделя“.
          -1974г. - Наредба за отчитане и опазване на движимите паметници на културата /в сила до днес с някои промени/ .  
         -1977г. - Постановление 19 на МС от 23.03.1977г. – приета е схема за ръководство на културните дейности.
  Трети период – след 1989г. до днес - Период на Демократични промени. В началото на периода се наблюдава застой в нормативната уредба по отношние на културните паметници. Последваха няколко законодателни акта, които не промениха отношението към културните ценности спрямо тези от предходния период:       
      - 1995 г. Поправка на ЗПКМ от 1969г.                                  
      - 1996г. и след това - Обнародвани са няколко закона, които принципно не променят музейния статут и собствеността  на Историческата Църква-Костница „Св.Неделя“ в Батак и движимите културни ценности в нея – костите на загиналите и дръвниците. Те са:
      - ЗДС в сила от -01.01.1996 г. Обнародван в ДВ, бр. 44 от 21 май 1996 г.  
     - Закон за Културното Наследство в сила от 09.04.2009г.
  - Наредбата Н-6 от 11.12.2009г. за формиране и управление на Музейните фондове.
  - Закон за Закрила и Развитие на Културата. Продължава да бъде в сила Наредбата за отчитане и опазване на движимите паметници на културата 1974г /в сила до днес с някои промени/
       -Закона за Военните Паметници /ЗВП-ДВ бр.92,2009г./ според който, Историческата църква-костница попада в графа костници / чл.4 от ЗВП/ и се определя като военен паметник, с което се поставя под грижите и на Министерство  на Отбраната, наред с тези на Министерство на Културата, като културна ценност.
       -Конвенция на ЕС за Запазване на Архитектурното Наследство на Европа /обн.ДВ бр.42/28.05.1991г./, според която Националните Културни Ценности са наследство  и на Европа с произтичащите от това отговорности.
     През този период се утвърди законова практика да бъде върната собствеността на хората съгласно считаната такава преди 9 септември 1944г., т.е Следосвобожденския период 1878-1944, дефиниран в настоящото изложение като Първи Период от Правова Българска Държава.
    И през този Трети Период Няма Действие от страна на Държавата, с което да е Обявено Раздържевяване на Обекта Историческа Църква-Костница ,,Св.Неделя“.

    От всичко изброено дотук и в трите периода От 1890 г. до 05.09. 2000 г. собствеността на Историческата Църква-Костница е Държавна и не е претърпявала промени. Никога  от 1890г. до днес не е извършено  раздържавяване на обекта.
    НО!!!!
  За разлика от курса, който пое Държавата след 1989г. за Раздържавяване и Приватизация на Големите Държавни Предприятия, то по отношение  на собствеността върху Културни Ценности от Национално значение, никое правителство досега не си позволи да предприеме раздържавяване. Това би било погрешна политика, защото Културните ценности са Духовно притежание на нацията, особено важни за възпитанието на младото поколение, за авторитета и целостта на България и българския народ.    
  Какъв е на практика развоя на събитията  в Третия Период, независимо от правната норма и тълкуване? И къде са пропуските и нарушенията след 2000г.?

    Издаден е Акт № 110/05.09.2000г. за Публична общинска собственост-НО !.......

    Този Акт  е Констативен, но той не е абсолютно Конституивен, защото правата и задълженията добити чрез него са върху Национална Културна Ценност и могат да се ползват единствено след съгласие от страна на Министъра на Културата.

Нарушения при съставяне на акт за Публична Общинска собственост № 110/05.09.2000г. :
І. Присвояване на Държавна собственост – ОСНОВНО  НАРУШЕНИЕ.
        1.  Няма документ за раздържавяване на обекта.

2.  Актът противоречи на изискванията на чл.3, ал.2. от ЗОС.../ към 2000г, чл.3, ал.2.от ЗОС: имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение;/
Напротив : Историческата църква-костница Батак задоволява обществени потребности ,,от национално значение чрез общо ползване“ и би следвало да се приложи чл.2 ал.2, т4. От ЗДС/ към 2000г., и сега/, според който Обектът се определя като Публична Държавна Собственост.

{ЗДС чл.2 ал(2) Публична държавна собственост са: 4. (изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) имоти - държавна собственост, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.

3.       Няма упоменати конкретни правни основания за съставяне на Акт № 110. С акт за ОС Батак №110 от 05.09.2000г. Историческата Църква-костница е погрешно определена за публична общинска собственост. Като Правно основание за това само формално е цитиран неправораздаващия собственост чл.56 от Закона за Общинската Собственост, който определя административната форма за съставяне на акта, но не показва правните основания, въз основа на които Акта е съставен, а в графа бивш собственик не е упоменат такъв.

{ ЗОС Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2008 г.) За общинските имоти се съставят актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието.}

4.      Не е упоменато Правото на ползване на Исторически Музей гр. Батак върху Историческата църква-костница, в която се пазят кървавите следи от клането, костите на загиналите и дръвниците /чл.61 от действащия към момента ЗОС/, което право съществува още от създаване на Историческия Музей Батак-1956г.

{към 2000г, ЗОС , Чл. 61.: В акта за общинска собственост на недвижим имот се отбелязва и учредяването или прекратяването на право на ползване, право на строеж и на други вещни права върху тях.}

5.      Не е ясно от некомпетентност или умишлено е направено това, защото ако беше реално вписан като предишен собственик Държавата, то грешката щеше да е прекалено фрапираща и за най-незапознатия със случая! Не е упоменат и Акт за Деактуване на Държавната собственост на обекта, което също щеше да е правен абсурд.

6.      Не са упоменати актове и документи съгласно чл.58(2) от ЗОС,  въз основа на които се съставя Акт №110. Към 2000г.
ЗОС чл.58(2) : Към акта за общинска собственост на недвижим имот се прилагат документите, установяващи правото на собственост на общината.
При издаване на последвалите Актове за Дарения на църквата-костница и музей и движими културни ценности – кости и дръвници, няма съгласие на Министъра на Културата нито допитване до обществеността предвид статута на паметника.

   След този погрешно съставен Акт № 110 от страна на  Община Батак – Частично Конститувен както казахме по-горе, започват поредица от подвеждащи документи, всички гласувани и съставени без да е взето съгласието на Министъра на Културата, както е според ЗКН, което е достатъчен аргумент те да бъдат обявени за нищожни:
      -С акт за общинска собственост № 504 от 06.04.2011г. собствеността е променена в публична в частна с мотив ,,канонизация на баташките мъченици“!?
      -С акт за общинска собственост № 505 от 12.05.2011г. са нанесени промени на предходния акт № 504.
     -С решение № 477 на ОС Батак от 31.03.2011г. е гласувано промяна на акт за
публична ОС № 110 от 05.09.2000г. в частна общинска. Решението противоречи на цитирания в него чл.6 ал1 и ал.3 от ЗОС, защото обектът  не е прекратил функциите, с които е натоварен.
    Исторческата църква-костница  и музей ,,Св.Неделя“ никога не е преставала да има музейни функции на културно-научен институт и то не от местно значение, а от национално и следователно не може да бъде приложен чл.6 ал.1 от ЗОС, във връзка с чл.3 ал.2 от същия.
    Другия аргумент- чл.6 ал.3 от ЗОС пък изобщо не касае случая.
     С решение № 488 от 21.04.3011г. на ОС Батак, видно защо от гореказаното, отново, повторно е взето решение за промяна на собствеността от публична общинска в частна общинска.
       С решение № 490 от 12.05.2011г. е извършено Дарение на Историческата църква-костница от Община Батак на Пловдивска Митрополия.
      С решение № 505 от 30.06.2011г. е извършено Дарение – костите на нашите деди – движими културни ценности, от Община Батак на Пловдивска Митрополия. Решението е недействително, взето без съгласуване с Министъра на културата, гласувано е без необходимото мнозинство 2/3 от общия брой общинските съветници, с което е нарушен чл.35 ал.5 от ЗОС - гласували ,,за“ 9 от общ брой 13, при необходим брой 10, и в пълно нарушение на ЗКН.
       С Абсурдна Заповед № 310 на Кмета на Община Батак от 30.05.2011г., Кмета нарежда да се промени решение №356/30.03.2010г. на ОС Батак, като от списъка за предоставените за безвъзмездно ползване имоти – общинска собственост на Исторически Музей Батак, да отпадне Историческата църква-костница – „публична общинска собственост“, което принципно е  правомощие на Общинския съвет!?
      През месеците юли и август 2011г. бяха подадени писмено сигнали от батачани до Областен управител и НИНКН за нередности при прехвърлянето на костите и незаконното ползване на музея-костница, като действаща църква. Отговор се получи през месец септември, че сигнала е придвижен, а едва през декември ни бе отговорено, че е назначена проверка по случая. На 22 февруари проверката стана факт. На 04.04.2012г. по медиите и интернет е оповестено Становище на Министерство на Културата за запазване на автентичния вид и музеен статут на църква-костница и музей в Батак. Становището на МК от 04.04.2012г. заключи, че промените от музей в действаща църква са незаконосъобразни и извършени без съгласие на Министъра на Kултурата и наложи принудителна административна мярка на Пловдивска Митрополия на основание чл.192 ал.1 т.2 от ЗКН. http://mc.government.bg/newsn.php?n=2941&i=1/, която  Пловдивска Митрополия  обжалва към момента пред Административен съд София - град.
bnt.bg/bg/news/view/73489/samoupravstvo_na_plovdivskata_mitropolija
ПРОДЪЛЖАВА.ТУК:buditel1batak.blog.bg/history/2012/11/03/prodyljenie-na-teksta-na-signala-za-cyrkva-